Следването му дава възможност да работи в пресслужбата на Румънската православна патриаршия. Едни от най-красивите му преживявания са отразяването на посещението на папа Франциск в Румъния през 2019 г. "Благодарение на инструментите, придобити по време на обучението по комуникации в Светия кръст, успях да стана по-добър комуникатор и говорител", казва отец Богдан.
Той има и докторска степен по богословие от родината си, специализирана в катехизиката и хомилетиката. "Съсредоточих комуникативната си дейност върху засилването на диалог между Църквата и културатаЦърквата е създател на истински културни ценности. Това е много важно в страна като Румъния, където все още се сблъскваме с проблемите, създадени от комунистическата диктатура, продължила толкова много години", казва той.
Богдан Телеану е добре познат в страната си както с евангелизаторската си дейност, така и с пасторалната си служба, особено през последната година на пандемията. Той е женен и има три деца. В Православната църква те могат да бъдат ръкоположени за свещеници след сключване на брак, въпреки че не могат да станат епископи.
1999 г. е специален момент в историята на Румъния - десет години след падането на комунистическия режим.
Всъщност това е първото пътуване на католически папа в нашата страна с православно мнозинство: Свети Йоан Павел II. Това се случи на 9 май 1999 г. - историческа дата! Все още си спомням - защото по това време вече работех в пресслужбата на Православната патриаршия, - когато в парка "Подул Извор" в Букурещ, в края на евхаристийното тържество, председателствано от папата, в присъствието на патриарх Теоктист, католици и православни извикаха неочакван вик: "Обединете се! Обединете се! което на нашия език означава "Единство, единство". Тези образи са останали в паметта на всички румънци. И именно по време на първото посещение на Йоан Павел II бях информиран за Факултета по комуникации към Папския университет на Светия кръст.
А какъв е опитът да бъдеш православен свещеник в папския университет в Рим?
Винаги повтарям, говорейки за този богат опит, това, което казват отците на Църквата: "Няма по-дълъг път от пътя между ума и сърцето". И специално за мен това, че бях православен в папски университет, беше връзка между ума и сърцето. Преодолях трудностите на езика и на пътуването до Румъния да бъда със семейството си. Благодаря на благодетелите, които ми дадоха възможност да уча в Рим. Техният принос е от основно значение.
Какво според вас означава да си комуникатор?
За мен, като религиозен човек, това е преди всичко акт на пречистване, т.е. да накараш чувствата си да съвпаднат с това, което съобщаваш. Да пренебрегваш вътрешните си проблеми, да не пречистваш съвестта си, означава да предаваш лъжа! Механизмът на предаване на вярата се състои в този "процес на съвестта", който се състои в това да погледнем навътре в себе си и да открием нещо, което ни просветлява, нашия raison d'être: добротата и светостта, материализирани в лицето на Христос.
Ние сме "жиците", които свързват различните институции и хора. Ако не се грижим за тези "жици", т.е. ако се опитваме да имаме безгрешна морална съвест, е много трудно да предадем реалността за Църквата или за семейните, професионалните и личните нужди на хората. Затова преди всичко е необходимо съответствие между мисълта и изразяването.
Богдан Телеану е добре познат в страната си както с евангелизаторската си дейност, така и с пасторалната си служба, особено през последната година на пандемията. Той е женен и има три деца. В Православната църква те могат да бъдат ръкоположени за свещеници след сключване на брак, въпреки че не могат да станат епископи.
Един от проблемите в страната му е емиграцията, "защото има много румънци в чужбина. Румънската православна църква е много ангажирана да подкрепя семействата на тези, които са емигрирали, особено да се грижи за децата, които са останали сами в страната, защото техните майки и бащи са принудени да отидат да работят в чужбина, за да изпращат пари вкъщи", казва той.
В Румъния тези деца се наричат "бели сираци". Според оценките от 5 милиона румънски деца 750 000 са засегнати от заминаването на родителите им в по-малка или по-голяма степен. От тях 350 000 са лишени от единия си родител, а 126 000 са лишени и от двамата си родители. Но повече от 400 000 деца са преживели за определен период от живота си форма на самота.
Говорейки за мисълта и изразяването, как преживяхте комунистическия режим като дете?
Усилията ми са да запазя този основен спомен за всичко, което ми се е случило лично. Убеден съм, че в исторически план е от основно значение да се запази "великата спасителна памет", която представлява духовността на румънския народ.
Още като дете, както много хора в моето село, бях християнин... Но всички живееха в страх, дори родителите ми ни съветваха да не говорим за това, което чуваме по радиото, за Европа, за свободата, за молитвата, за вярата си. Но аз не можех да приема този страх, дори в училище се противопоставях на комунистическия режим. Веднъж например учителят по история в гимназията ни попита нас, децата, дали ходим на църква. Всички отидоха, но никой не посмя да проговори, защото знаехме каква е истинската цел на учителя. Е, аз усетих бунт в сърцето си, станах и му казах: "Аз винаги ходя на църква! Е, той се изненада и ме попита защо вярвам в Бога. Отговорих: "Вселената трябва да има край и аз вярвам, че краят на вселената е в ръцете на Бога". Реакцията му беше добра, защото ми каза, че съм много смело момче!
Какво е останало от тази епоха днес?
Липса на ценности като цяло... И бедност и неравенство. Проблемите, създадени от един атеистичен политически режим, какъвто е комунистическата система, не са нови за християнския свят, тъй като възгледът на комунизма за реалността има много общо с еретичния дуалистично-манихейски възглед: всъщност комунизмът също разделя света на две напълно отделни и противоположни царства - добро и зло.
Християнството обаче е способно да предложи среден път, който да позволи диалог не само между християните, но и между християнството и светския свят. Но днес повече, отколкото се смята, има нужда от "нова евангелизация"Новата култура", също така, за да отговори на новите проблеми, на новите трудности, които не са уж причинени от комунистическата диктатура.
Какво имаш предвид?
Припомням си какво ни каза папа Йоан Павел II: "Вие, които се освободихте от кошмара на комунистическата диктатура, не се оставяйте да бъдете измамени от фалшивите и опасни мечти на консуматорството. Те също убиват бъдещето. Исус ви кара да мечтаете за една нова Румъния, земя, в която Изтокът и Западът могат да се срещнат в братство. Тази Румъния е във вашите ръце. Изградете я заедно, с дръзновение. Господ ви я поверява. По онова време не знаехме какви са проблемите на консуматорството и материалистичното общество... Днес ги виждаме.
Миграцията също е проблем.
Ако преди живеехме в страна, почти изолирана от външния свят, днес имаме болките на имиграцията и най-вече на емиграцията, тъй като в чужбина има много румънци. Румънската православна църква се ангажира да подкрепя семействата на тези, които са емигрирали, и особено да се грижи за децата, които са останали сами в страната, защото техните майки и бащи са принудени да отидат да работят в чужбина, за да изпращат пари вкъщи.
За тези деца в Румъния се наричат "бели сираци". Според оценките от 5 милиона румънски деца 750 000 са засегнати повече или по-малко от напускането на родителите им. От тях 350 000 са лишени от единия си родител, а 126 000 - и от двамата си родители. Но повече от 400 000 деца са преживели за определен период от живота си форма на самота.
...И знам, че вие сте много ангажирани с този вид грижа за екзистенциалните периферии, както ги нарича нашият папа Франциск.
Да, точно така, особено от миналата година, когато трябваше да напусна работата си в пресслужбата на Румънската православна патриаршия, след като бях назначен за енорийски свещеник на църквата "Свети Пантелеймон" в центъра на Букурещ. Бившият енорийски свещеник се разболя и почина от COVID. И аз, тъй като също съм баща на семейство, трябваше да се откажа от някои отговорности, за да осъществя дейността на енорията, която всъщност е много трудна реалност, не толкова заради хората, а заради работата, която остава да се свърши, заради условията на работа, нуждите на енориашите.
Отец Богдан Телеану е дълбоко ангажиран с пастирска дейност в екзистенциалните периферии на своя град. Миналата година му се налага да напусне работата си в пресслужбата на Румънската православна патриаршия, след като е назначен за енорийски свещеник на църквата "Свети Пантелеймон" в центъра на Букурещ.
"Бившият енорийски свещеник почина заради COVID. И аз, който също съм баща, трябваше да се откажа от някои отговорности, за да осъществя дейността на енорията, която всъщност е много трудна реалност, не толкова заради хората, а заради работата, която остава да се свърши, заради условията на работа и нуждите на енориашите", обяснява той.
Изучаването на комуникации му помага да създаде уебстраница. http://ateneulsfantuluipantelimon.blogspot.com за популяризиране на театрални представления (на които е сценарист и автор). "В нашата дейност се опитваме да преоткрием нашето художествено, историческо, културно и музикално наследство... Също така възстановихме един стар вестник, който беше закрит по време на комунистическата епоха, и заедно със съпругата ми, която работи за телевизия Eparchy, направихме документален филм за това как случайно открихме съществуването на този вестник и как работихме, за да го върнем в печат.
Пастирските проблеми са разнообразни и сложни. Въпреки това, специално аз имах голяма полза от обучението, което получих в областта на комуникациите, тъй като създадох уебстраница http://ateneulsfantuluipantelimon.blogspot.com за да популяризирам програмата, която стартирах, наречена Ateneo di San Pantelimon. Организираме театрални представления (на които аз съм сценарист и автор) за всички, които искат да участват: хора от енорията, деца, мигранти и др. В нашите дейности се опитваме да преоткрием нашето художествено, историческо, културно, музикално наследство... Освен това възобновихме един стар вестник, който беше закрит по време на комунистическата епоха, и заедно със съпругата ми, която работи в телевизия "Епархия", заснехме документален филм за това как случайно открихме съществуването на този вестник и как работихме, за да го върнем в печат.
Каква е настоящата ситуация по пътя към единството между католици и православни?
Е, напредъкът продължава... Още през 2002 г. патриарх Теоктист посети отново Йоан Павел II в Рим и по този повод двамата религиозни лидери подписаха съвместна декларация, в която потвърдиха ангажимента да се "молят и работят за пълното видимо единство" между всички Христови ученици. Нашата цел и нашето горещо желание е пълното общение, което не е поглъщане, а общение в истина и любов. Това е необратим път, който няма алтернативи: това е пътят на Църквата.
Друг ключов момент беше посещението на папа Франциск през 2019 г., който ни напомни, че в този конкретен момент всички ние, румънските католици и румънските православни, трябва да бъдем смели. Светът е сполетян от много, драматични проблеми. Всички ние сме призвани да работим за единството на целия човешки род, за солидарност, за мир, като винаги помним онези прекрасни думи на Йоан Павел II: "Не се страхувайте". Вярвам, че това послание и днес остава в основата на единството и на нашия път, по който християните да принасят плодовете на мира и солидарността в нашата страна и в целия свят.
И в този смисъл ролята на комуникацията на вярата е много важна...
Разбира се! Медиите могат да играят важна роля, тъй като са средство за натиск, което може да допринесе за социално-политическа, културна, ценностна и дори климатична промяна в страната и в света. Винаги казвам, че не можем да бъдем като Юрий Гагарин: да отидем на небето и да се върнем, без да искаме да се срещнем с Бога именно в това небе. Напротив, ние, християнските комуникатори, трябва да продължаваме да изследваме действителността, да изучаваме, да използваме всички средства, с които разполагаме, за да се движим в нашето пространство, в нашето небе, което е човешкият разум, задължително пронизан от спасителния спомен за Бога, който живее в него и в който трябва да живеем заедно.
Благодаря ви много, отец Богдан. Радостно е да знам, че чрез формирането в Факултет по комуникации на Университета на Светия кръстМисията на една Църква, която не е католическа, но е сестра по вяра и мисия, е подпомогната.
Следвайте нашите интервюта сред бивши и настоящи студенти, на Факултета по социални и институционални комуникации на Папския университет на Светия кръст, по случай 25-годишнината от основаването му.
Херардо Ферара
Завършва история и политически науки, специализира в Близкия изток.
Отговаря за студентската общност
Университет на Светия кръст в Рим
