Антоан Тиабунду е свещеник в епархията на Фада Н'гурма, град в източната част на Буркина Фасо, на 219 км източно от столицата Уагадугу. Фада Н'гурма е важен град, известен с производството на одеяла и килими, както и с меда си.
"Роден съм в семейство със седем деца. Имах щастието да се родя и да израсна в католическо семейство. Баща ми (починал) беше катехизатор. В моята страна катехизисът е много важно служение, изключително служение, въведено в Църквата на Буркина Фасо от началото на евангелизацията. Заедно с майка ми се обучаваха в продължение на четири години и бяха изпратени от енорийския свещеник последователно в няколко села, където баща ми трябваше да преподава и подготвя катехумените за приемане на тайнствата християнско посвещение и брак.
Фигурата на катехиста е важна в този смисъл, защото осигурява постоянството на Църквата в отдалечените места, където свещеникът, често много търсен, рядко идва да посети общностите и да им предложи тайнствата. Всяка неделя катехизаторът събира общността и когато няма литургия поради липса на свещеници, той председателства неделната молитва на общността.
Този празник се състои от слушане на Божието слово в неделя, последвано от време за споделяне и обща молитва за намеренията на общността и Църквата. Понякога катехизаторът, който председателства, раздава причастието на вярващите. След това празненство той раздава катехизис и посещава болните.
В крайна сметка катехизаторът е отговорен за хората от своята общност, като ги напътства и насърчава в прокламирането на Евангелието и в преживяването на вярата в очакване на свещеника.
В този контекст изживях детството си. Именно при тези обстоятелства още от петгодишна възраст имах желание да стана свещеник. Видях колко много липсваше на моето село и колко много искаше да има свещеник, който да присъства винаги... А желанието ми да служа на хората се роди от контакта ми с един свещеник-редемпторист от френски произход, който често идваше да отслужва неделна литургия за селската общност. Все още имам много ярък спомен за него в сърцето си: помня неговата простота, близостта му с баща ми и лекотата му на диалог с младите християни, с традиционните лидери и с вярващите от мюсюлманската религия, защото в моята страна има всякакви хора!
Същият свещеник имаше удоволствието да ми представи досието за постъпване в семинарията на Свети Августин в Баскуре, в архиепископията на Купела, през септември 1993 г., където продължих обучението си в продължение на осем години, докато през 2001 г. получих бакалавърска степен.
След семинарията седем години учих философия и богословие, докато не бях ръкоположен за свещеник на 6 декември 2008 г. по случай празнуването на златния юбилей от създаването на първоначалната ми енория Пиела.
След шест години свещеническо служение в епархията, епископът ми пожела да ме изпрати в Рим за тригодишно обучение по социална и институционална комуникация в Папския университет на Светия кръст от 2014 до 2017 г., благодарение на стипендия.
Всъщност за епархията беше жертва това, че бях в чужбина, за да се обучавам, защото, както вече казах, има недостиг на свещеници, но е много необходимо не само да имаме добри и святи свещеници, но и те да са добре подготвени за задачата на евангелизацията, особено чрез медиите, която е толкова важна в днешно време.
Ето защо, след като получих бакалавърска степен през юни 2017 г., се върнах в епархията, за да се занимавам основно с католическите училища и, наред с други неща, с Радио Таанба, епархийската радиостанция."
"От септември 2020 г. се връщам на учебна мисия за докторантурата в същия университет. Епископът реши, че трябва да се върна, за да получа докторската си степен, защото осъзна колко важна е работата, която може да се върши в епархията, след като имаш възможност да се обучаваш в университет с високи постижения като Папския университет на Светия кръст. Ето защо, след като получих друга стипендия, се върнах в Рим, макар и в много деликатен момент, какъвто беше пандемията.
Всъщност получаването на стипендия в този момент, когато COVID удря силно човечеството, беше реална и осезаема възможност, която Бог и вие, моите благодетели, ми дадохте, за да служа по-добре на Църквата в моята епархия и с Божията благодат да насърча други момчета като мен да посветят живота си в служба на Господ по примера на моя баща и на свещеника редемпторист, който имаше такова влияние върху мен.
Щастлив съм, че имам вашата подкрепа, за която знам, че се грижите за мен не само материално, но и чрез молитвите си.
Следователно дарът на вярата е най-важното нещо, което имаме. Винаги благодаря на Бога за този прекрасен дар. Възприемам свещеничеството си като продължение на свидетелството за вяра на баща ми в сърцето на малки, прости и бедни селски общности. За мен да бъда свещеник означава да обичам Исус, да го оповестявам и да споделям радостта от познаването му с нашите братя, за да може човечеството да расте в диалог, мир и братство.
Също така съм убеден, че тази много важна специализация, която завършвам в областта на социалната и институционалната комуникация, със сигурност ще ми даде инструментите за по-добра комуникация на вярата в Църквата и в света, и по-специално в моята малка страна в Африка.
Малките и големите жестове в живота карат самия живот, нашия и този на другите, да разцъфти отново. Благодарността е живот, животът е благодарност. Бог да ви благослови винаги.
