Как работи вярата?

Вярата и разумът не са несъвместими, а допълващи се реалности.

Когато следваме уликите, които ни насочват към съществуването на Бога, и придобием увереност да се обърнем към Него, ние правим първите стъпки към едно незабравимо приятелство, което ще ни осигури голяма стабилност и спокойствие, тъй като ще можем да се уповаваме уверено на Този, Който никога не се проваля.

Бог ни търси и ни говори като приятели и очаква от нас да му отговорим с приятелство, като вярваме в Него, опитваме се да разберем какво ни казва и приемаме безрезервно това, което ни предлага.

Вярата е отговор на Божията покана да общуваме с Него и да се наслаждаваме на Неговата компания. Чрез вярата човек подчинява целия си разум и воля на Бога, съгласие с това, което Бог Светът се е разкрил и е решил да живее по начин, който е в съответствие с тези истини.

Но дали това е разумна позиция, дали вярването е човешко, дали човек е с ума си, който подчинява интелекта си на това, което някой друг му казва, или поверява решенията си в ръцете на някой друг?

Вярата е преди всичко лично придържане към Бога, и в същото време и неразривно свободно съгласие с цялата истина, която Бог е открил.

Вярно е, че би било суетно и погрешно да се уповаваме на едно създание, но нима същото е и с Бога? Реалността на нещата зависи основно от отговора на един въпрос, който е фундаментален: съществува ли Бог или не съществува? Ако не съществува и е само идеологическа конструкция, тя би била безсмислена. Но какво да кажем, ако той съществува?

Да кажем, че изборът да дадем това съгласие е рискован, защото не е възможно да контролираме интелектуално цялата реалност. Той изисква упражнение в доверие, нещо като това, което би било необходимо на човек, който никога преди не е правил това, да скочи в плувен басейн. Той вижда други хора, които са там и се наслаждават на къпането, но първото му впечатление е, че ако се гмурне, ще отиде на дъното и ще се удави.

За да дадете заем съгласието на вярата човек не може да чака да намери математическо доказателство за съществуването на Бога и за всяка истина, която Той е разкрил. Това е риск и следователно изисква помощ, която трябва да получим отвън. Вярата е дар от Бога, свръхестествена добродетел, вложена от Него. Положителният отговор на онова, което Бог е разкрил, изисква Божията благодат, която излиза напред и ни помага, заедно с вътрешната помощ на Божията помощ. Светият духкоето раздвижва сърцето, насочва го към Бога, отваря очите на духа и дава на всеки вкус да приеме и повярва в истината. Това е учението на Втория ватикански събор (Dei Verbum, n.5) и Катехизиса на Католическата църква (n.153).

Доверие в Бога

Въпреки това не противоречи нито на свободата на човека, нито на неговата интелигентност да се довери на Бога и да приеме истините, разкрити от Него. Вече в човешките отношения, тя не е в противоречие с нашите собствени достойнство Вярваме на това, което другите хора ни казват за себе си и за своите намерения, и се доверяваме на техните обещания (както например, когато мъж и жена се женят). Вярваме на родителите си, когато сме малки, вярваме на учителите си и на това, което казват учебниците. Доверяваме се на това, което четем в пресата, чуваме по радиото или виждаме по телевизията. Нямаме време или възможност експериментално да съпоставим цялата информация, която получаваме. В нормалния живот почти всичко, което знаем, е благодарение на това, че сме се доверили на някой друг. Така че ние не е противно на нашето достойнство да се доверяваме на Бога.

Причината да вярваме не се крие във факта, че разкритите истини изглеждат верни и разбираеми в светлината на нашия естествен разум. Ние вярваме поради авторитета на Самия Бог, който разкрива и който не може да измами Себе Си или да заблуди нас.

В реалния живот също трябва да проверяваме поне част от това, което ни казват, и да проверяваме дали е правдоподобно, дори ако често не можем да го докажем. Науката напредва повече чрез индукция, отколкото чрез математически доказана дедукция.

По тази причина те също така Разумно е да искаме да знаем повече и да се задълбочим в това, което ни казва вярата. Както посочва Свети Анселм, "вярата е свързана с разбирането". За католическата вяра е подходящо вярващият да желае да опознае по-добре Този, на когото е повярвал, и да разбере по-добре това, което му е било разкрито.Затова нека полага всички усилия, за да се доближи колкото се може повече до разбирането на тайните на откровението.

Вярата и разумът не са несъвместими реалности, а се допълват. Правилно проведените научни изследвания никога няма да се противопоставят на вярата, защото профанните реалности и реалностите на вярата произлизат от един и същ Бог.