Дон Пабло Санта Мария Уотсън е канадски свещеник от мексикански произход, ключова фигура в архиепископията на Ванкувър, разположена в западната част на огромната северноамериканска държава. Англоговорящ, този район има католическо малцинство, което контрастира с френскоезичния район на Източна Канада.
Във Ванкувър от над три милиона души, живеещи на територията, заемана от тази епархия, по-малко от 15 % са католици, т.е. около 445 000 души.
Този свещеник, ръкоположен през 2012 г., е бил заместник-ректор на катедралата във Ванкувър и известно време е бил церемониалмайстор на епископа. Днес той е заместник-съдебен викарийПред фондация CARF той признава, че заема тази позиция благодарение на дипломата си по канонично право, получена в Университета на Навара.
Относно статута на католицизма в Канада той го определя като доста сериозен. "Това не е нещо различно от Европа, където секуларизацията и релативизмът са много силни. До неотдавна имаше много безразличие към Католическата църква. След проблеми с канадските туземци и манипулации която продължава вече повече от година, се усеща силна омраза. Тя е омраза, белязана от невежество", обяснява отец Санта Мария.
Множество църкви са нападнати и дори опожарени, а Църквата е подложена на остри критики. Всичко започна с предполагаем скандал в Църквата в Канада, който придоби световна популярност, но досега не е доказан, нито има някакви доказателства в негова подкрепа.
През май 2021 г. канадската и световната преса обявиха, че в бившите жилищни училища в Канада са открити "масови гробове" и "немаркирани масови гробове" или "немаркирани гробове", в които са били настанени деца от коренното население. Но в действителност това бяха само подозрения, основани на георадар, който открива нередности в земята. Но през цялото това време никой не е правил разкопки, не е открит труп, никой съдебен лекар не е открил тяло и няма останки от никакъв гроб.
Дон Пабло пристига в Канада, след като заедно със семейството си преминава през няколко държави, докато накрая се установяват във Ванкувър, където цялата вяра, която му е предадена като дете, се превръща в призив да следва Господ като свещеник.
"Роден съм в семейство на практикуващи католици. Вярата винаги е присъствала в семейството ми. Баба ми и дядо ми винаги са били чудесен пример за любов към Бога и Неговата църква. Призивът ми към свещенството е съвсем обикновен, не е имало велик момент на обръщане, просто съм израснал в католически дом, където практикуването на вярата беше даденост, както и примерът на родителите ми", разказва той.
Но както и в много други професии, вярата и молитвата на баба му са от решаващо значение. "Тя се грижеше, когато й отивахме на гости, да ходим на литургия всеки ден", спомня си той. Но и примерът на свещениците, които познава, му показва пътя, който в крайна сметка ще следва. "Един ден моят енорийски свещеник ми отправи тази покана и ме помоли да я обмисля и Бих дал на Бог първия си избор, той добавя.
Няколко години след ръкополагането му за свещеник епископът му го изпраща в Памплона, за да учи канонично право в университета в Навара. Дон Пабло определя този град в писмо до приятелите си, докато учи там, като "много красив град. Както всички европейски градове, той е пълен с елегантни дворци, очарователни улици и площади и, разбира се, с красиви църкви. Да бъде там за него е било мечта и привилегия, тъй като е можел да съчетае страстта си към каноничното право с привързаността си към Испания, страната на неговите предци.
По повод на това обучение дон Пабло Санта Мария казва пред фондация CARF: "Сега работя като съдебен викарий и работата ми щеше да е невъзможна, ако не беше обучението, което получих в университета в Навара. Всеотдайността на професорите беше безценна, за да бъда днес каноник".
Но ако този свещеник от Канада е влюбен в каноничното право, той е влюбен и в литургията. "Аз съм в служба на Бога и Неговата Църква и като такъв моят дълг е наистина да показвам на другите Божията любов", казва той. А тя се дава в Евхаристията, "любов, която не ни изоставя и която остава с нас до края на времето".
"За свещеника е много важно не само да има големи познания за това какво е литургия и как да го живеем, но и голяма любов към него, с благоговение и любов към традициите на Църквата", добави той.
Но днешният свещеник се нуждае и от повече характеристики. Той казва пред фондация CARF: "Чували сме много за това, че днес свещениците трябва да бъдат мъже на молитвано също така трябва да бъдем мъже на култура и смелост. Свещеникът днес трябва да е наясно, че неговата мисия започва със синовна връзка с нашия Господ: с други думи, нашата идентичност не трябва да се състои в нашата мисия, а в нашата идентичност с Христос".
Накрая той отправя послание към благодетелите на фондацията: "Благодаря ви за подкрепата, която ни оказвате, за да имаме свети и добре обучени свещеници".
