Един ден от живота на Дева Мария

Назарет на Дева Мария

Hace unos dos mil años Nazaret era una aldea desconocida para casi todos los habitantes de la tierra. En ese momento la Roma imperial brillaba llena de esplendor. Había muchas ciudades prósperas en las orillas del Mediterráneo. El bullicio de mercaderes y marineros inundaba muchas calles y plazas de ciudades portuarias o emporios comerciales. Nazaret, en cambio, era un puñado de pobres casas clavadas en unos promontorios de roca en la Baja Galilea. Ni siquiera en su región tenía una gran importancia.

Град Сепфорис, в който е съсредоточена по-голямата част от търговската дейност в района, се намира на малко повече от два часа път пеша. Това беше проспериращ град с богати сгради и определено ниво на култура. Жителите му говорели гръцки език и имали добри връзки с гръцко-латинския интелектуален свят. От друга страна, в Назарет живеели няколко еврейски семейства, които говорели арамейски.

Повечето от жителите се занимават със земеделие и животновъдство, но има и занаятчии като Хосе, който със своята изобретателност и усилия оказва добри услуги на съгражданите си, като се занимава с дърводелство и ковачество.

Къщата на Дева Мария

Къщата на Мария беше скромна, като тази на съседите ѝ. Имаше две стаи. Вътрешната стая беше пещера, която служеше за зърнохранилище и килер. Три стени от кирпич или тухлена зидария, прикрепени към скалата пред тази вътрешна стая, поддържаха рамка от клони, дърво и листа, която служеше за покрив и образуваше външната стая на къщата. Светлината влизаше през вратата. Там имало няколко работни инструмента и малко мебели. Голяма част от семейния живот се е осъществявал навън, пред вратата на къщата, може би в сянката на някоя лоза, която е помагала да се намали лятната жега.

Почти всички негови съседи имали подобна къща. При археологически разкопки са разкрити части от древния Назарет. Къщите са използвали многобройните пещери на терена, за да построят в тях изба, силоз или цистерна без особени преустройства. Подът е бил изравнен малко пред пещерата, а това помещение е било затворено с елементарни стени. Възможно е семействата да са използвали пода на това помещение за спане.

прости, като Шема, и трудната работа започва веднага. Шема е молитва, взета от Библията, която започва на иврит с тази дума и звучи така: "Шема Израел (Чуй, Израилю), Господ, нашият Бог, е един Господ. Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила. Пазете в сърцето си тези думи, които ви казвам днес. Внушавайте ги на децата си и им ги говорете, независимо дали сте вкъщи или на път, дали лягате или ставате. Свържете ги на ръката си като знак, сложете ги на челото си като знак. Напиши ги на стълбовете на вратите на дома си и на портите си" (Дт 6:4-9).

Дева Мария и приготвянето на храна

Една от първите задачи, които се изпълнявали всеки ден след молитва, била приготвянето на хляб - основната храна за всеки ден. За да направи това, Мария, както правеха жените, започваше с мелене на пшенично или ечемично зърно, за да получи брашно. Открити са някои домашни каменни мелници от времето на нашия Господ, които са били използвани за тази задача.

След това брашното се смесва с вода и малко сол, за да се получи тесто, към което се добавя щипка мая - освен по време на Великденските празници. От втасалото тесто се приготвяли много тънки питки или рула, които се пекли във фурната или се заравяли в жарава и се консумирали прясно изпечени.

Дневното хранене е било доста подобно на това, което познаваме днес в средиземноморските региони. Хлябът се разчупвал с ръка, без да се използва нож, и се консумирал самостоятелно или с олио, придружен от вино, мляко, плодове и, когато е възможно, малко месо или риба. Млякото обикновено се е съхранявало в мехове, направени от зашити кози кожи, и се е пиело директно от тях. Най-вероятно е било кисело, когато се е пиело. Млякото се използвало и за производство на масло и сирене, които били основна храна там, където имало добитък, както в Галилея.

Друг важен елемент в диетата на тези хора е маслото. Те ядат и маслини, консервирани в саламура. Дори когато пътували, вземали със себе си олио в малки плоски глинени бутилки, подобни на каничка. Обикновено се пиело и вино, което обикновено било силно и затова се пиело с вода, а понякога се смесвало с подправки или се подслаждало с мед.

Сред най-разпространените яхнии са яхниите от нахут и леща. Най-популярните зеленчуци са бакла, грах, праз, лук, чесън и краставици. Най-често консумираното месо е било агнешко или козе, а понякога и пилешко. Най-разпространените плодове са смокини, фурми, дини и нарове. Портокалите, които днес са в такова изобилие в района, все още не са били познати в Галилея, където е живяла Света Мария.

Antes de comer cada día, se solían recitar unas oraciones para dar gracias a Dios por los alimentos recibidos de su bondad. La bendición de la mesa se hacía más o menos en estos términos: “Benditos seas, Señor, Dios nuestro, rey del Universo, que nos has dado hoy para comer el pan, fruto de la tierra”. Y se respondía: Amén.