На 3 май 1980 г. в оживеното сърце на Палермо се ражда Салваторе ди Фацио, доминикански свещеник. В семейството му Бог и вярата са безразлични. Възпитан в стремеж към щастие, съсредоточен върху парите и властта, животът му претърпява неочакван обрат на 14-годишна възраст, когато родителите му се обръщат и започват да посещават Църквата, поставяйки началото на собственото му духовно пътуване.
Започва да ходи редовно на изповед и се присъединява към Францисканската младеж в квартала. Въпреки че по онова време отдадеността му на вярата е по-скоро акт на уважение към родителите му, отколкото личен избор. Във всеки случай искрата на вярата, макар и първоначално слаба, запалила огън, който през следващите години щял да се превърне в горящ пламък и в крайна сметка да го направи доминикански свещеник.
Бойни изкуства, приятелка, къща, куче и кола
На 18-годишна възраст напуска дома си. Бил е инструктор по карате и кунг-фу. На 25 години Салваторе живее с приятелката си и се радва на бурен професионален успех. На 28 години си е купил къща, има куче, кола и привидно перфектен живот, като разпределя времето си между дома, работата и спорта. Въпреки това е обзет от нещастие.
По това време, благодарение на една среща с човек, той постепенно започва отново да се приближава към Бога. През октомври 2008 г., след десет години, той отново отива на изповед. Промяната била толкова силна, че приятелката му не могла да издържи и след единадесетгодишна връзка решила да го напусне.
Тъмната гора и загубата на един съвършен живот
Тъмната гора, както я описва Данте Алигиери в своята Божествена комедиясе превръща в ярка метафора за екзистенциалната криза на Салваторе. Травматичната раздяла с приятелката му бележи началото на мрачен и непознат етап за него. Тъмната гора не е външен мрак, а вътрешно пътуване, борба между светлината и мрака. Вдъхновен от Данте Алигиери, Салваторе се оказва по средата на житейския си път, изгубен, но търсещ посока.
Този период, характеризиращ се с емоционално опустошение, се превръща в интроспективно пътуване. Тъмнината, която далеч не е непреодолимо препятствие, се превръща в катализатор за дълбок размисъл и търсене на смисъл. "За първи път бях поведен по път, който изобщо не бях избрал, и това ме обърка". Подобно на Данте Алигиери, "по средата на житейския ни път се озовах в тъмна гора, защото прекият път беше изгубен". Но джунглата е била "тъмна" не защото е имало мрак, а защото той не е бил свикнал с всичката тази светлина и това, което е смятал за своя "пряк път", всъщност е било мъчителният живот, който сам е избрал.
Преоткриване на вярата и истинското щастие
В продължение на пет години Салваторе се подвизава в Католическата църква. Напътстван от духовен спътник, Салваторе изследва дълбините на душата си, разбирайки сложността на своето съществуване и разпознавайки Божия призив. Този период на изкупление го кара да разбере грешките си и да се откъсне от токсичните приятелства. Всяка стъпка го приближавала до Божията любов.
През това време Салваторе претърпява вътрешна метаморфоза, изоставяйки оковите на отчаянието и неудовлетворението. Църквата, към която първоначално се обръща като към временно убежище, се превръща в основа на духовното му възраждане.
Лондон и екзистенциалният въпрос
През 2011 г., търсейки отговори, Салваторе се премества в Лондон. С надеждата, че може би ще намери жена, с която да създаде здраво християнско семейство. Но въпреки че се запознал с няколко много приятни момичета, връзките не се получили, защото той не успял да намери щастието, което търсел. Работата, макар и много добре платена, вече не го удовлетворявала. С помощта на своя духовен отец той си задал екзистенциален въпрос: може ли да намери щастие в друго състояние на живота?
Този на пръв поглед прост въпрос ме накара да се замисля дълбоко. Салваторе се изнерви, беше убеден, че може да бъде щастлив само с жена до себе си, но беше предизвикан от възможността за друг призив. Въпреки това семето на призвание Религиозният орден, засаден преди години, започва да покълва и той започва да се оглежда дали има религиозен орден, който би могъл да задоволи желанието му за щастие.
Дева Мария от Помпей, Свети Доминик и Света Екатерина от Сиена, как се става доминикански свещеник
Една вечер, потънал в тези мисли, Салваторе си спомня за една картина в стаята на баба си: "Мадоната от Помпей". Той си спомняше Мадоната, но не знаеше кои са доминиканският свещеник и жената, която я придружаваше. Той се впуснал в търсене, което го довело до откриването на свети Доминик от Гусман и на света Екатерина Сиенска. Връзката била мигновена, сякаш фигурите на тези светци са се чакали цяла вечност.
От 2012 г. нататък Салваторе се приближава все повече до Ред на проповедниците в Италия. Въпреки това всяка среща е обгърната от съмнения и изпитания. Срещите с призванието, пред-новициатът и послушничеството бяха стъпки, опипвани към една неправдоподобна съдба преди години: да стане доминикански свещеник. Именно в новициата той открива, че е истински щастлив в новото си състояние в живота.
След осемгодишна формация, следвайки пътя на светци като Тома Аквински, Луис Бертран и доминиканския свещеник Франсиско де Посадас, Салваторе сбъдва мечтата си да проповядва на другите "за тяхното спасение, за моето щастие и за по-голяма слава на Бога".
Благодарност на доминикански свещеник
"И точно поради тази причина продължавам обучението си в Папския университет на Светия кръст. За един доминикански свещеник ученето с оглед на проповядването е свещен дълг! Поради тази причина бих искал да благодаря на всички благодетели на Фондация КАРФ за помощта, която оказват на свещениците и семинаристите, независимо дали са епархийски или диоцезални, а аз бих искал да им благодаря за подкрепата. религиозенза да можем да служим по-добре на Божия народ".
Херардо Ферара
Завършва история и политически науки, специализира в Близкия изток.
Отговаря за студентите в Папския университет на Светия кръст в Рим.
