Преди около две хиляди години Назарет е село, непознато за почти всички хора на земята. По онова време имперски Рим е блестял с великолепие. По бреговете на Средиземно море имало много проспериращи градове. Суетнята на търговците и моряците заливала много улици и площади на пристанищните градове или търговските емпориони. Назарет, от друга страна, беше шепа беден къщи, разположени на скалисти носове в Долна Галилея. Дори в собствения си регион той не е бил от голямо значение.
Град Сепфорис, в който е съсредоточена по-голямата част от търговската дейност в района, се намира на малко повече от два часа път пеша. Това беше проспериращ град с богати сгради и определено ниво на култура. Жителите му говорели гръцки език и имали добри връзки с гръцко-латинския интелектуален свят. От друга страна, в Назарет живеели няколко еврейски семейства, които говорели арамейски.
Повечето от жителите се занимават със земеделие и животновъдство, но има и занаятчии като Хосе, който със своята изобретателност и усилия оказва добри услуги на съгражданите си, като се занимава с дърводелство и ковачество.
Къщата на Мария беше скромна, като тази на съседите ѝ. Имаше две стаи. Вътрешната стая беше пещера, която служеше за зърнохранилище и килер. Три стени от кирпич или тухлена зидария, прикрепени към скалата пред тази вътрешна стая, поддържаха рамка от клони, дърво и листа, която служеше за покрив и образуваше външната стая на къщата. Светлината влизаше през вратата. Там имало няколко работни инструмента и малко мебели. Голяма част от семейния живот се е осъществявал навън, пред вратата на къщата, може би в сянката на някоя лоза, която е помагала да се намали лятната жега.
Почти всички негови съседи имали подобна къща. При археологически разкопки са разкрити части от древния Назарет. Къщите са използвали многобройните пещери на терена, за да построят в тях изба, силоз или цистерна без особени преустройства. Подът е бил изравнен малко пред пещерата, а това помещение е било затворено с елементарни стени. Възможно е семействата да са използвали пода на това помещение за спане.
Денят започна с изгрева на слънцето. Някои молитва прости, като Шема, и трудната работа започва веднага. Шема е молитва, взета от Библията, която започва на иврит с тази дума и звучи така: "Шема Израел (Чуй, Израилю), Господ, нашият Бог, е един Господ. Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила. Пазете в сърцето си тези думи, които ви казвам днес. Внушавайте ги на децата си и им ги говорете, независимо дали сте вкъщи или на път, дали лягате или ставате. Свържете ги на ръката си като знак, сложете ги на челото си като знак. Напиши ги на стълбовете на вратите на дома си и на портите си" (Дт 6:4-9).
Една от първите задачи, които се изпълнявали всеки ден след молитва, била приготвянето на хляб - основната храна за всеки ден. За да направи това, Мария, както правеха жените, започваше с мелене на пшенично или ечемично зърно, за да получи брашно. Открити са някои домашни каменни мелници от времето на нашия Господ, които са били използвани за тази задача.
След това брашното се смесва с вода и малко сол, за да се получи тесто, към което се добавя щипка мая - освен по време на Великденските празници. От втасалото тесто се приготвяли много тънки питки или рула, които се пекли във фурната или се заравяли в жарава и се консумирали прясно изпечени.
Дневното хранене е било доста подобно на това, което познаваме днес в средиземноморските региони. Хлябът се разчупвал с ръка, без да се използва нож, и се консумирал самостоятелно или с олио, придружен от вино, мляко, плодове и, когато е възможно, малко месо или риба. Млякото обикновено се е съхранявало в мехове, направени от зашити кози кожи, и се е пиело директно от тях. Най-вероятно е било кисело, когато се е пиело. Млякото се използвало и за производство на масло и сирене, които били основна храна там, където имало добитък, както в Галилея.
Друг важен елемент в диетата на тези хора е маслото. Те ядат и маслини, консервирани в саламура. Дори когато пътували, вземали със себе си олио в малки плоски глинени бутилки, подобни на каничка. Обикновено се пиело и вино, което обикновено било силно и затова се пиело с вода, а понякога се смесвало с подправки или се подслаждало с мед.
Сред най-разпространените яхнии са яхниите от нахут и леща. Най-популярните зеленчуци са бакла, грах, праз, лук, чесън и краставици. Най-често консумираното месо е било агнешко или козе, а понякога и пилешко. Най-разпространените плодове са смокини, фурми, дини и нарове. Портокалите, които днес са в такова изобилие в района, все още не са били познати в Галилея, където е живяла Света Мария.
Преди хранене всеки ден се четат молитви, за да се даде Благодаря на Бога за храната, получена от неговата доброта. Благословията на трапезата беше приблизително в този смисъл: "Благословен си, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни дал днес да ядем хляб, плод на земята". И отговорът беше: "Амин".
Дайте лице на своето дарение. Помогнете ни да формираме епархийски и религиозни свещеници.
За да посрещне нуждите на домакинството, една от трудните задачи, които е трябвало да върши всеки ден, е носенето на вода. Изворът в Назарет се намираше на известно разстояние, на малко повече от петнадесет минути пеша от къщите в селото. Вероятно Мария е отивала там всяка сутрин, за да напълни стомната си, и се е връщала у дома, носейки я на главата си, както е обичаят в района, за да продължи работата си. А в някои дни може да ѝ се наложи да се връща в околността по друго време на деня, за да изпере дрехите.
Дрехите, които Мария трябваше да изпере, бяха тези, които носеха тя, Йосиф и Исус. Обичайното облекло се състояло от широка, свободно прилепнала долна дреха или туника, която обикновено била изработена от лен. Тя падаше до коленете или прасците. Можеше да бъде без ръкави или с ръкави до средата на ръката. Туниката се пристягала към тялото с нещо като пояс, направен от дълга и широка ленена лента, която се увивала няколко пъти около тялото, но невинаги се стягала гладко, а в някои от тези обвивки се образували гънки, които можели да се използват за носене на пари. Върху туниката се носела връхната дреха, или мантията, която имала квадратна или заоблена форма и обикновено била изработена от вълна.
Повечето от дните на Мери без съмнение бяха напълно нормални. Тя прекарваше много часове в домакински задължения: приготвяне на храна, почистване на къщата и дрехите и дори тъкане на вълна или лен и изработване на необходимите дрехи за семейството.
В края на деня тя пристигаше изтощена, но с радостта на човек, който знае, че такива на пръв поглед прости задачи имат чудесна свръхестествена ефективност и че като върши добре работата си, изпълнява задача от първа величина в Изкупление.
Г-н Francisco Varo Pineda
Директор на отдел "Изследвания
Университет на Навара
Факултет по теология
Професор по Свещено писание
