Посланието му за Шестия световен ден на бедните е здравословна провокация, казва папата, ".за да ни помогне да се замислим за начина си на живот и за многото недостатъци на настоящия момент.".
"Преди няколко месеца светът излизаше от бурята на пандемията и показваше признаци на икономическо възстановяване, което щеше да донесе облекчение на милиони хора, обеднели от загубата на работа. Имаше проблясък на спокойствие, който, без да забравя болката от загубата на близки хора, обещаваше най-накрая да ни върне към преките междуличностни отношения, да възстановим връзката си без ограничения и забрани. И тогава на хоризонта се появи нова катастрофа, предопределена да наложи на света различен сценарий.
Войната в Украйна се прибави към регионалните войни, които през последните години носят смърт и разрушения...".
Също така В настоящия контекст на конфликти, болести и войни Франциск припомня примера на св, които са организирали събирания, например в Коринт, за да се грижат за бедните в Йерусалим. Той се позовава конкретно на неделните литургии. "По предложение на Павел всеки първи ден от седмицата те събираха това, което бяха успели да спестят, и всички бяха много щедри. Ние също трябва да бъдем щедри по същата причина, в знак на любовта, която сме получили от Исус Христос. Това е знак, който християните винаги са правели с радост и чувство за отговорност, така че на никоя сестра или брат да не липсва необходимото", както свидетелства още свети Юстин (срв. Първа апология, LXVII, 1-6).
Така папата ни призовава да никога не се уморяваме да живеем солидарно и да приветствамеКато членове на гражданското общество, нека поддържаме жив призива към ценностите на свободата, отговорността, братството и солидарността. А като християни нека винаги да намираме в милосърдието, вярата и надеждата основата на нашето съществуване и действие". Пред лицето на бедните е необходимо да се откажем от реториката, безразличието и злоупотребата с материални блага.. Това не е просто въпрос на помощ. Нито пък е активизъм: "това не е не активността спасява, а искреното и щедро внимание. което ми позволява да се обърна към бедния човек като към брат, който ми протяга ръка, за да ми помогне да се събудя от летаргията, в която съм изпаднал".
Ето защо, добавя папата с взискателни думи от програмното си насърчение Evangelii Gaudium: "никой не бива да казва, че се държи настрана от бедните, защото житейският му избор предполага да обръща повече внимание на други неща. Това е често срещано оправдание в академичните, бизнес, професионални и дори църковни среди. [...] Никой не може да бъде освободен от грижата за бедните и за социалната справедливост." (n. 201).
"Нека този шести Световен ден на бедните се превърне във възможност за благодат, за проверка на личната и общностната съвест и за да се запитаме дали бедността на Исус Христос е наш верен спътник в живота".
Папа Франциск, послание за XXXIII обикновена неделя, 13 юни 2022 г.
И в заключение епископът на Рим посочва два много различни вида бедност: ".има една бедност - гладът и мизерията - която унижава и убива, и една друга бедност, Неговата бедност - тази на Христос - която ни освобождава и ни прави щастливи"..
Тя е рожба на несправедливостта, експлоатацията, насилието и несправедливото разпределение на ресурсите. "Това е отчаяна бедност, без бъдеще, защото е наложена от култура на изхвърлянето, която не предлага никакви перспективи или решения". Тази бедност, която често е крайна, засяга и "духовното измерение, което, макар и често пренебрегвано, не съществува или не се отчита".
Антропологичната бедност всъщност е често срещано явление в сегашната динамика на печалбата без противовес, който би трябвало да е на първо място и който не се противопоставя само на печалбата, а именно услугата за хората.
И тази динамика е неумолима, както Франциск описва в своята послание за 6-ия Световен ден на беднитеКогато единственият закон е този за изчисляване на печалбата в края на деня, тогава вече няма спирачка пред логиката на експлоатация на хората: другите са само средства. Вече няма справедливо заплащане, няма справедливо работно време и се създават нови форми на робство, от които страдат хората, които нямат друга алтернатива и трябва да приемат тази отровна несправедливост, за да получат минимума за прехраната си".
По отношение на бедността, която освобождава (добродетелта на отделянето или доброволната бедност), е плод на отношението на отделяне, което всеки християнин трябва да култивира.От друга страна, бедността, която освобождава, е тази, която ни е представена като отговорен избор да намалим баласта и да се съсредоточим върху същественото.
Папата отбелязва, че днес мнозина се стремят да се грижат за най-малките, най-слабите и най-бедните, защото виждат в това собствената си нужда. Далеч от това да критикува тази нагласа, той я оценява, като същевременно оценява тази възпитателна роля на бедните спрямо нас: "срещата с бедните ни позволява да сложим край на толкова много тревоги и непоследователни страхове, да достигнем до това, което е наистина важно в живота и което никой не може да ни открадне: истинската и безвъзмездна любов. В действителност бедните, вместо да бъдат обект на нашата милостиня, са субекти, които ни помагат да се освободим от оковите на безпокойството и повърхностността".
Г-н Ramiro Pellitero Iglesias
Професор по пастирско богословие в Богословския факултет на Университета на Навара.
Публикувано в "Църква и нова евангелизация".
