Свидетелството му е адресирано най-вече към младите хора: "Ако сте млади и четете моето свидетелство, то може да бъде чудесно начало за вас, когато имате трудности в молитвата на броеницата, просто се молете три пъти на ден "Аве Мария".
Елиас е най-големият от четирима братя и сестри. Роден е на 25 април 2001 г. във Фридберг, Германия, но винаги е живял в Меринг, малко градче в Бавария. Родителите му са израснали в малки селски ферми, в много католически семейства, и на тях той дължи вярата си. "Харесваше ми семейният живот, простият живот, ходенето на училище... Справях се доста добре в училище, особено по математика, но така или иначе не обичах да уча", добавя той.
Животът му се преобръща, когато се присъединява към бойскаутите., без тях днес със сигурност нямаше да съм в семинарията".
По време на ежеседмичните срещи с тази група те играеха игри, пресъздаваха пиеси, научаваха интересни неща, изработваха изделия от дърво и въже и т.н. Но звездното занимание бяха летните лагери - две седмици, в които се наслаждаваха на природата в някой европейски град. "Готвехме си на лагерни огньове и си прекарвахме страхотно. С нас винаги имаше свещеник, така че всеки ден имахме литургия, броеница и катехизис. Най-добрите ми приятели бяха тези, които срещнах в скаутите. Ще бъда безкрайно благодарен за тези години, за всички преживявания, които ме направиха това, което съм сега", изповядва той.
Когато Елиас Байер започва да учи в гимназията, животът му се преобръща и нещата се влошават. "Започнах да получавам все по-лоши и по-лоши оценки и накрая изобщо не учех вкъщи. Докато в началото все още поглъщах купища книги, особено приключенски, сега прекарвах времето си пред компютъра. Това ме правеше все по-неспособен да имам добри взаимоотношения, докато на 16-годишна възраст се почувствах доста самотен и се криех все повече във виртуалния свят", признава откровено той.
Но отново скаутите го спасяват от този опасен склон. Двуседмично пътуване до Рим, наслада от необятните хълмове, планински преходи в града (въпреки жегата) и поглед към Ватикана са спасителният пояс, от който Байер се нуждае по това време. Там те се посвещават на Дева Мария в църквата "Санта Мария Маджоре", църквата майка на всички мариини църкви.
"По време на това посвещение обещахме да се опитаме да се молим поне с една тайна от броеницата всеки ден. Наистина исках да го приема сериозно. В крайна сметка първата седмица след лагера не се молех дори с по една тайна на денһттр://.... Може би знаете онези добри решения, които вземате по време на ритрити, но когато се приберете у дома, се проваляте ужасно. Искам да ви окуража, особено младите хора, да опитате все пак, защото моята история не свършва дотук", споделя Елиас пред Фондация КАРФ.
Две седмици след лагера Дева Мария му даде една много специална благодат: той можеше да се моли цяла броеница на ден, и то за момиче, което току-що беше срещнал!
Елиас Байер мисли и ни моли да мислим, че "ако сте млади и четете моето свидетелство, то може да бъде чудесно начало за вас. Когато ви е трудно да се молите с броеницата, просто се молете три пъти на ден "Аве Мария" за вашата бъдеща съпруга или съпруг (спрете да четете за момент и помислете за подходящо време в ежедневието си).
Нека се върнем към историята на нейното обръщане. Дева Мария приема това посвещение много сериозно и то започва да преобразява целия му живот. През следващите месеци се ражда голяма група приятели, а по това време за него е изключително важно да има приятели католици. "Сигурен съм, че без тях сега нямаше да съм в семинарията", настоява той.
Тази промяна беше впечатляваща, защото Дева Мария и броеницата му помогнаха да се откаже от компютърните игри и вместо това той започна да прави паркур -Той се занимава с фотография и отново започва да чете.
В енорията му е открит параклис за поклонение. "Започнах често да посещавам Исус, защото в Неговото присъствие знаех, че съм истински приет, обичан и простен. С течение на времето открих, че само като Го поставям в центъра на живота си, мога да живея съществуване, което има значение.
Това решение го кара да посещава литургията през седмицата и да продължи да се моли с броеницата. По онова време той искал да се ожени, но малко по малко Бог вложил в сърцето му идеята, че може би би могъл да стане свещеник. "Той ми даде благодатта да вярвам, че каквото и да иска за живота ми, ще ме направи щастлив, защото Той, като добър Отец, иска да съм щастлив. Даде ми и увереността, че ще ми покаже волята Си в подходящия момент".
През 2019 г. тя завършва гимназия и все още не знае какво да прави с живота си. Решава да си вземе една година почивка, за да опознае света. С Скаутите предприеха петседмично пътуване до Съединените щати: пешеходен туризъм и пътуване на автостоп през Ванкувър, Канада, Лос Анджелис... много ценен опит, по време на който те опознаха страната и нейните хора по уникален начин.
Елиас Байер разказва една забавна история: "Веднъж пристигнахме в малко крайбрежно село в десет часа през нощта. Всички магазини бяха затворени, с изключение на една сладоледена сладкарница, която се почистваше от един човек. Когато го попитахме дали знае къде да пренощуваме, той ни предложи да спим в сладоледаджийницата и каза, че можем да ядем колкото си искаме. Можете да си представите, че не се замислихме дали да го направим.... Срещнахме няколко много приятелски настроени и гостоприемни хора, въпреки че бяхме просто непознати.
По време на творческия си отпуск той работи и като железар в Уругвай, в мисията на общността, от която сега е част: Obra de Jesús Sumo Sacerdote. И това бяха най-красивите седмици в живота му, въпреки че можеше да общува с хората само с ръцете си, с няколко думи на английски и малко испански, на които го научиха. Но те веднага го накараха да се почувства като у дома си.
"С някои от младежите се сприятелих. Бях впечатлен от техния пример за автентичен християнски живот. Впечатлиха ме радостта им, простотата им, верността им да ходят на масата всеки ден. Прекарвах много време в молитва и след първите няколко седмици Бог ми даде яснота за призванието ми да бъда свещеник. Всички причини против свещенството изчезнаха и остана само желанието да живея само за Бога и за това всички да влязат в рая.
Няколко месеца по-късно, по време на едно уединение, той решава да премине една година на прозрение в общността Obra de Jesús Sumo Sacerdote, защото освен това той и семейството му винаги ходели на семейни събирания, организирани от тази общност. "Когато я опознах по-добре в Уругвай, много ми харесаха начинът на изпълнение на мисията, семейният дух и духовността на съкровената любов към Мария и Евхаристията".
През лятото преди да постъпи в семинарията, той предприема едно последно приключение. Има един 600-километров маршрут, наречен Пътят на мечтитеТой пътува от Мюнхен до Венеция, което искаше да направи. Без особена подготовка тръгнал на път, придружаван предимно от един приятел. Било юни и в планините все още имало много сняг. Спали на открито в гората и се готвели на малък газов котлон.
"По време на това приключение изпитах Божието провидение. Веднъж, например, беше най-напрегнатият ден от пътуването, вървяхме дванадесет часа и вече се стъмни. Все още бяхме на планинския хребет и започна да вали. Молехме се да намерим покрив, защото имахме само брезент и краката ни вече бяха напълно мокри. На картата имаше обозначена хижа и не много далеч надолу по хълма, заобиколена от ливада. Очаквахме да я намерим отворена, но очевидно беше затворена и нямаше дори навес, който да ни предпази. После обаче видяхме малък параклис на около стотина метра, който се оказа просто стая с кръст. Решихме да прекараме нощта там. Пет минути след като бяхме занесли нещата си там, навън имаше толкова гъста мъгла, че вече не можехме да видим хижата. На следващата сутрин цялата околна поляна беше наводнена заради проливния дъжд. Да останем навън щеше да означава да се събудим в езеро. Небесният Отец се грижи за децата си!
През септември 2020 г. постъпва в предсеминарията на Делото на първосвещеника Исус в покрайнините на Рим. След няколко месеца той знае, че иска да остане. В семинарията има осем различни националности, от три континента и той е много благодарен, че живее с такива невероятни братя.
"След две години започнах да уча философия в Папския университет на Светия кръст и съм много благодарна за това, което мога да науча тук всеки ден. Не съжалявам за нито един ден от този път на формиране, за да стана свещеник. Бог винаги ми е давал това, от което съм имал нужда. Разбира се, има и трудни моменти, но изведнъж Бог те връща обратно и изпълва сърцето ти със своята любов. Накрая искам да благодаря на Мария, че ме доведе тук, където съм сега; че винаги ме е напътствала, че винаги е била близо до мен и на всички вас, скъпи приятели и благодетели на Фондация КАРФ, които направихте и правите толкова много, за да могат млади хора като мен да бъдат формирани като добри и свети свещеници", завършва щастливо и с благодарност Елиас Байер.
Херардо Ферара
Завършва история и политически науки, специализира в Близкия изток.
Отговаря за студентите в Папския университет на Светия кръст в Рим.
