Киара Лубих и Исус на четвъртото слово

Киара е незаменим помощник в тези трудни времена, когато много християни се чувстват обезкуражени, защото са малцинство сред едно плуралистично и сложно общество, което сякаш живее с гръб към Бога.

Значението на текстовете на Киара

Тези християни се чувстват изоставени и изпитват носталгия по едно минало, предполагаемо идилично време, което не са преживели. Те са обзети от тъга и приличат на прегърбената жена от Евангелието (Лука 13:10-17), която не може да вдигне главата си към небето. Тези християни, които се нуждаят от възстановяване на своите радостта, която Христос ни носиБи било добре те да се задълбочат и да размишляват върху текстовете на Киара - жена, която винаги е била внимателна към вдъхновенията на Светия Дух. Тя знаеше много добре, че силата на християнина винаги е назаем, защото нашата слабост се превръща в сила в Христос.

Киара и фигурата на Христос

Един от любимите ми текстове на Киара Лубих е статия, написана за агенция Zenit за Разпети петък 2000 г. По това време тя е на осемдесет години, макар че би могла да го напише в началото на духовния си път, защото тук откриваме една от най-характерните черти на нейната духовност: размишление върху Исус, изоставен.

En contraste con las expectativas de esos cristianos apegados a la supuesta seguridad vivida en otros tiempos, Chiara presenta la figura de un Cristo despojado en la cruz de su divinidad para unirse todavía más al hombre, para experimentar Él también la angustia y el desamparo del ser humano e en algunos momentos de su vida. Tal es el sentido de la cuarta palabra pronunciada en la cruz, “¡Dios mío, Dios mío! ¿Por qué me has abandonado?” (Mt 27, 47).

Киара и ранените от живота

Веднъж прочетох едно обяснение, което изобщо не ме убеди: Исус започнал да се моли с псалм, съдържащ тези думи, и изтощението му попречило да продължи молитвата си. Възможно е Исус да се е молил с този псалм, но факт е, че думите му ясно изразяват това, което е чувствал в този момент. Векове наред не се е обръщало достатъчно внимание на тази четвърта дума, може би защото някои са си представяли, че тя е въпрос, на който не може да се отговори.

От друга страна, ние, вярващите, знаем, както ни припомня Киара, че Отец е възкресил и издигнал Своя Син завинаги. В тази връзка тя изтъква също: "В Него любовта беше отменена, светлината беше угасена, мъдростта беше заглушена. Ние бяхме отделени от Отец. Беше необходимо Синът, в когото всички ние се намирахме, да изпита раздялата с Отца. Той трябваше да преживее Божието изоставяне, за да не се чувстваме повече изоставени".

Надежда в нозете на Христос

Chiara ve en ese Jesús que grita su abandono a muchas personas que sufren en lo físico como ciegos, mudos o sordos, pero también percibe a los que sufren en su espíritu: los desilusionados, los traicionados, los miedosos, los tímidos, los desorientados… Estos últimos son los heridos de la vida, una expresión utilizada en algunas ocasiones por san Juan Pablo II, y que no hace mucho contemplé como rótulo de una sección en una librería de Lourdes. Pienso que los enfermos del espíritu son mucho más numerosos que los otros, pues en una sociedad poco solidaria son infinidad las personas que viven en la soledad y el desamparo.

Исус е изоставен в тях, защото, както казва Киара: "Исус е изоставен в тях.Можем да Го видим във всеки страдащ брат. Приближавайки се до тези, които приличат на Него, можем да им говорим за изоставения Исус.".

На страдащите е внушена идеята, че животът им е провал и че нищо не си заслужава. Но Исус е страдал много повече от всички тях.. Киара ни напомня, че зад всички болезнени аспекти на живота се крие лицето на Христос. Бихме могли да добавим, че това е конкретно лице с идентичност, дори и да има много разнообразни представи, и ако неговото лице е разпознаваемо, такова трябва да бъде и лицето на нашите братя и сестри, защото, както посочва Киара, всеки един от тях е Той.

Задачата ни е да превърнем болката в любов - задача, която изглежда невъзможна за човека, но ще стане възможна благодарение на силата и другите дарове на Христовия Дух..

Киара и нейната визия за младостта

Припомнянето на изоставянето на разпнатия Христос ме кара да свържа Киара с Оливие Клеман, известен френски православен богослов. И двамата изпитват голямо възхищение от патриарх Атинагор и имат лични срещи, които са записали в своите трудове. Пред политическите и социалните бури на онова време, като например май '68, Атинагор не е нито песимист, нито носталгичен по едно уж по-добро минало и уверява Климент, че тези млади протестиращи са му вдъхнали съчувствие. Дори и да не го осъзнават, те са напълно изоставени млади хора и техният плач все още е плач на сираци. Патриархът, който е голям познавач на човечеството, вижда в бунта на учениците вик за помощ. От своя страна, Клеман подчертава, че въпреки очевидния триумф на нихилизма, в едно протестно движение, което претендира да е наследник на Маркс, Ницше и Фройд, има голяма празнота.

Автентичен християнски икуменизъм

Creen, como tantos otros, en la transformación de las estructuras, o a lo mejor ni siquiera en eso, aunque no se dan cuenta de que la única revolución creativa en la historia es la que nace de la transformación de los corazones. Por su parte, Chiara Lubich, testigo de una época turbulenta en la que Cristo es nuevamente abandonado y sustituido por utopías sin esperanza, encuentra en Atenágoras el corazón de un padre, un espíritu juvenil lleno de fe y esperanza. No le califica de hermano separado, una expresión muy frecuente en la época del posconcilio, pues tiene el convencimiento de pertenecer a una misma casa, a una misma familia. Este es el auténtico ecumenismo, en el que las diferencias han perdido su color gracias al sol de la caridad. Tanto es así que el grito de Jesús abandonado en la cruz está necesariamente dirigido a todos los cristianos sin excepción. El encuentro con Jesús abandonado, presente en tantos hermanos a los que no podemos dejar solos, es un buen ejemplo de ecumenismo.