Радостните тайни са посветени на Въплъщението и детството на Исус. Те също така се молят. Светлинни мистерии на обществения живот на Христос, на Болезнени тайни на Страстите на нашия Господ и на Славни мистерии на събитията след Възкресението.
"Рецитирането на Светата броеница с разглеждане на тайните, повтарянето на Отче наш и Аве Мария, възхвалата на Пресветата Троица и постоянното призоваване на Божията Майка,
е непрекъснат акт на вяра, надежда и любов, поклонение и покаяние".
Хосемария Ескрива де Балагер.
В първата от Радостните тайни си спомняме за Благовещението на Дева Мария и за Въплъщението на Словото.
Бенедикт ХѴІ казва: "В поздрава на ангела към Дева Мария той открива в нея отношение на доверие, дори в трудни моменти. Способност да разглежда събитията в светлината на вярата; смирение, което умее да се вслушва и да откликва на Бога с отдаденост.
По този начин, изтъква папата, се потвърждава причината за радостта на Мария: "Радостта идва от благодатта, т.е. от общението с Бога, от жизнената връзка с Него, от това, че сме обиталище на Светия Дух, изцяло оформено от Божието действие".
Мария се отдава с пълно доверие на словото, съобщено ѝ от Божия пратеник, и става образец и майка на всички вярващи. Следователно вярата е доверие, но тя предполага и известна степен на неяснота. Мария се отваря напълно за Бога, тя успява да приеме Божията воля, дори тя да е загадъчна, дори тя често да не съответства на собствената ѝ воля и да е меч, който пронизва душата".
Бенедикт XVI посочва, "той влиза в интимен диалог с Божието Слово, което му е възвестено; не го разглежда повърхностно, а се спира и му позволява да проникне в ума и сърцето му, за да разбере какво иска от него Господ, смисъла на възвестяването.
Смирението на Дева Мария, казва свети Бернар, е основа и пазител на всички добродетели. И това е правилно, защото без смирение не е възможна никаква добродетел в душата.
Всички добродетели изчезват, ако изчезне смирението. Точно обратното, казва свети Франциск Салски, Бог е такъв приятел на смирението, че идва веднага, когато го види.
Същото отношение се наблюдава и в Virgin Дева Мария след поклонението на пастирите: "той пазеше всичко това, като го размишляваше в сърцето си".
"Това е дълбокото смирение на покорната вяра на Мария, която приема дори това, което не разбира за Божието дело, позволявайки на Бога да отвори ума и сърцето ѝ. Ето защо Елисавета може да каже: "Блажена е тази, която е повярвала в изпълнението на Господното слово". (Лука 1, 45)и затова ще бъде наричан така от следващите поколения.
Тогава вярата ни казва, че безпомощната сила на това Дете в крайна сметка побеждава слуховете на силите на света".
В четвъртото от Радостните тайни си спомняме Представянето в храма
Мария вече не изглежда нечиста. Тя не отива в храма, за да се пречисти, а за да участва в изкупителното пътуване на Исус. Мария се явява като сътрудничка на Исус, споделяща пътуването му в служба на Божия народ. Тя не е нечиста жена, а пречистваща.
Вярата на Мария, посочва Бенедикт XVI, живее от радостта на Благовещението, но преминава през мъглата на разпятието на нейния Син, за да достигне до светлината на възкресението.
Следователно пътят на нашата вяра не се различава съществено от този на Мария: "Откриваме моменти на светлина, но също така откриваме и пасажи, в които Бог сякаш отсъства".
Решението е ясно: "Колкото повече се отваряме към Бога, приемаме дара на вярата, доверяваме се изцяло на Него, както е направила Мария, толкова повече Той ни дава възможност чрез Своето присъствие да преживяваме всички житейски ситуации в мир и увереност в Неговата вярност и в
Това обаче означава да излезем от себе си и от собствените си проекти, така че Божието Слово да бъде светилото, което направлява мислите и действията ни.
Когато след тридневно търсене намират Младенеца в храма, той им отговаря загадъчно: "Защо Ме търсихте, не знаехте ли, че трябва да бъда при Моя Отец?
Така отбелязва папата, "Мария трябва да поднови дълбоката си вяра, с която каза "да" при Благовещението; трябва да приеме, че първенството принадлежи на истинския и същински Отец; трябва да знае как да освободи Сина, когото е родила, за да следва Неговата воля; трябва да знае как да остави Сина, когото е родила, да бъде свободен да следва Своята воля..
Приятелю: ако искаш да бъдеш голям, направи се малък.
Да бъдеш малък изисква да вярваш, както вярват децата, да обичаш, както обичат децата, да се отказваш, както се отказват децата..., да се молиш, както се молят децата.
И всичко това е необходимо, за да приложите на практика това, което ще ви покажа в тези редове:
Началото на пътуването, което завършва с пълно безумие за Исус, е доверителната любов към Пресвета Богородица.
-Искате ли да обичате Дева Мария? -Е, лекувайте я! Как? - Като се молите добре с броеницата на Дева Мария.
Но в Броеницата... винаги казваме едно и също нещо! -А тези, които се обичат, не си ли казват винаги едно и също... Няма ли еднообразие в твоята броеница, защото вместо да произнасяш думи като човек, ти произнасяш звуци като животно, а мислите ти са далеч от Бога? -И после, вижте: преди всяко десетилетие се посочва тайната, която трябва да се съзерцава.
-Имате ли... размишлявали ли сте някога върху тези тайни?
Направете се малък. Елате с мен и - това е нервът на моята увереност - ще живеем живота на Исус, Мария и Йосиф.
Свети Йоземария Ескрива.
Със съдействието на:
OpusDei.org
Размишления върху тайните на Светата броеница, папа Франциск.
