Ръкоположен е за свещеник през 2011 г., а преди да пристигне в Испания, е бил енорийски викарий, енорийски свещеник, ръководител на епархийската комисия за пастирска грижа за децата, капелан на Легиона на Мария... През юли 2022 г., по молба на своя епископ, той пристига в Памплона да задълбочат своите проучвания по морално богословие в Университета на Навара.
На 17 февруари 2023 г. животът му се променя завинаги. Той е приет в клиниката "Сан Мигел" в Памплона заради остра болка. Лекарите откриват сериозен проблем с черния дроб и той е насочен към Clínica Universidad de Navarra (CUN). Според лекарите черният му дроб не функционира поради вируса на хепатит В.
El domingo 26 de febrero fue uno de los días en que su sufrimiento fue terrible. Un amigo suyo, el padre Fred, bautizó ese día como «el domingo negro del padre Renel». «Hubo días en que me quedaba inconsciente, no tenía control sobre mis palabras y acciones. Sufrí mucho, pero pude superar mi sufrimiento. Sentí que Dios estaba realmente conmigo».
El 27 de febrero, los médicos llegaron a la conclusión de que no había otra alternativa que trasplantarle un nuevo hígado. Si no, con total probabilidad, moriría. Gracias a Dios, encontraron un nuevo hígado y ese mismo día, a las 10 de la noche, le operaron. Para nuestro sacerdote haitiano, fue uno de los varios ejemplos del cuidado providencial que Dios tiene con él.
Al trasplante le siguieron varias complicaciones: un hematoma subcapsular, neumonía, leve rechazo del hígado y diabetes por tratamiento esteroide, entre otras. «Durante los 36 días que pasé en los hospitales sufrí mucho. Pero también, aprendí mucho». Estar en España en el momento de la enfermedad le salvó, le dio la oportunidad de una operación casi imposible en otros países. Actualmente, sigue con tratamientos médicos, pero se encuentra mejor.
Той е убеден, че Бог очаква нещо от него като свещеник. Всъщност това не е първият път, в който той се оказва на ръба на смърт: siendo bebé una insuficiencia que casi le cuesta la vida; y en 2010 sufrió el gran terremoto de Haití que mató a casi 300.000 personas. Como en las anteriores ocasiones, está convencido que esta vez Dios le salvó para una misión. «Creo que quiere que sea un testigo de надежда". Той признава, че е узрял духовно. Ежедневните посещения на спътниците му, молитвите на толкова много хора и здравните работници, които се отнасят към него с огромна обич, му помагат да бъде силен.
За този огромен дар той благодари на Бога и на всички хора, които са спасили живота му: на медицинския персонал, на фондация CARF, която е поела разходите за операцията в сътрудничество на преподавателите и студентите от Факултета по църковни науки на УНАВ, на братята-приятели от Лос Тилос, на хаитянските му братя и сестри, които учат в университета, на многото хора и групи в Whatsapp, които се молеха за неговото изцеление, на тези, които го посетиха, на неговите семейство биологични и духовни: "Благодаря ви!
Свидетелство надежда е движещата сила на живота му и една от характеристиките на светия свещеник. За всички, които го заобикалят, и за родителите му, които тази година празнуват 52 години брак, и за осемте му братя и сестри, всички родени в Грос-Рош, квартал в община Валиер (североизточната част на Хаити). A семейство Католици, много религиозни и много сплотени. Семейство от провинцията. На 15-годишна възраст тя започва да осъзнава и да мисли за да стане свещеник. Това е момент на молитва по време на занимание, организирано от хора на родната му енория.
Той има малки шансове да се върне в страната си - красива страна, много привлекателна с климата, културата и историята си, но в която има много страдания. Бедствията следват едно след друго: наводнения, циклони, смъртоносни земетресения...
"Хората в Хаити са много смели, но преди всичко примирени. Те биха могли да се изправят, ако природните бедствия бяха единственият им проблем. Но най-голямото зло на хаитянския народ в последно време е злобата, жестокостта на политиците, корумпираните олигарси, които потапят страната в пълен хаос. Те успяват да осигурят хронична политическа нестабилност и създават въоръжени банди, които убиват, грабят и дестабилизират. Страната се е превърнала в ад, в който единствената възможност за един хаитянин днес е да напусне страната", казва с тъга свещеникът.
"О, Боже, как да ти благодаря? За живота, който ми даваш за втори път, отче. Като гледам къде съм бил, Ти ме спаси. Нямам думи, с които да ти благодаря. О, Боже, дай ми сила, за да разкажа какво правиш за мен. Покажи ми най-добрия начин, татко, да ти докажа, че не съм неблагодарен. Когато си спомням как загубих надежда, когато ми казват, че черният ми дроб вече няма да може да функционира, ти говориш, казваш, че ще защитиш моята кауза. Нямам думи, с които да ти благодаря. Когато си спомням, че на 27 февруари, на път за операцията, бях тъжен. Ти ме утешаваш, даваш ми силата си. Нямам думи, с които да ти благодаря. Когато си спомням как избираш хората, които да ми помагат, бих искал да стана слуга на всички. Вземи живота ми, направи ме свидетел на надеждата. Нямам думи, с които да ти благодаря.
Марта Сантин. Журналист, специализиран в областта на религиозната информация.
