Във въведението към речта муим е казал, че "Красиво е да принадлежиш към Църква, съставена от историята на различни лица, които намират хармония в единственото лице на Исус".. Въз основа на географията и културата на страната, les ha hablado del agua que riega y hace fructificar tantas zonas de desierto. Прекрасен образ на християнския живот като плод на вярата и Светия дух:
“Emerge a la superficie nuestra humanidad, demacrada por muchas fragilidades, miedos, desafíos que debe afrontar, males personales y sociales de distinto tipo; pero en el fondo del alma, bien adentro, en lo íntimo del corazón, corre serena y silenciosa el agua dulce del Espíritu, que riega nuestros desiertos, vuelve a dar vigor a lo que amenaza con secarse, lava lo que nos degrada, sacia nuestra sed de felicidad.
Y siempre renueva la vida. Esta es el agua viva de la que habla Jesús, esta es la fuente de vida nueva que nos promete: el don del Espíritu Santo, la presencia tierna, amorosa y revitalizadora de Dios en nosotros".
Папа Франциск.
Във втория момент папата се обръща към сцена от Евангелието от Йоан. Исус е в храма в Ерусалим. Празнува се празникът на скинията, когато народът благославя Бога, благодари му за подарената земя и реколта и си спомня за Завета. Най-важният ритуал на този празник е, когато първосвещеникът взема вода от езерото Силоам и я излива извън градските стени, на фона на радостното пеене на народа, за да изрази, че от Йерусалим ще потече голяма благословия към всички народи (вж. Пс. 87:7 и особено Ез 47:1-12).
В този контекст Исус се изправя и извиква: "Който е жаден, нека дойде при Мене и ще живее, и от корема му ще потекат реки от жива вода". (Йоан 7:37-38). Евангелистът казва, че има предвид Светия Дух, който християните ще получат в Петдесетница. И Франциск отбелязва: "Исус умира на кръста. В този момент не от каменния храм, а от откритата страна на Христос ще потече водата на новия живот, животворната вода на Светия Дух, предназначена да възроди цялото човечество, освобождавайки го от греха и смъртта".
Папа Франциск пътува до мюсюлманското кралство Бахрейн. Източник: VaticansNews.
След това, el Papa señala tres grandes dones които идват с благодатта на Светия Дух, и иска от нас да приветстваме и да живеем: радост, единство и "пророчество".
На първо място, Светият Дух е източник на радост. Con ella viene la certeza de no estar nunca solos, porque Él nos acompaña, nos consuela y nos sostiene en las dificultades; nos anima para lograr los deseos más grandes y nos abre al asombro ante la belleza de la vida. No se trata –observa el sucesor de Pedro– de una emoción momentánea. Y menos, de esa especia de alegría consumista e individualista presente en algunas experiencias culturales de hoy.
Al contrario, la alegría que proviene del Espíritu Santo, viene de saber que, cuando estamos unidos a Dios, incluso en medio de nuestras fatigas y 'noches oscuras', podemos afrontar todo, incluso el dolor, el duelo y la muerte.
А най-добрият начин да запазим и умножим тази радост - казва Франциск - е да я даряваме. От ЕвхаристияМожем и трябва да разпространяваме тази радост, особено сред младите хора, семействата и професиите, с ентусиазъм и творчество.
Второ, Светият Дух е източникът на единството porque nos hace hijos de Dios Padre (cfr Rm 8, 15-16) y por tanto hermanos y hermanas entre nosotros. Y por eso no tienen sentido los egoísmos, las divisiones y las murmuraciones entre nosotros. El Espíritu Santo –señala el Papa– inaugura el único lenguaje del amor, abate las barreras de la desconfianza y del odio, y crea espacios de acogida y diálogo.
Nos libera del miedo y nos da valentía para ir al encuentro de los otros con el poder desarmarte de la misericordia. Духът е способен да изковава единство не в еднообразието, а в хармонията.Градът е място с голямо разнообразие от хора, раси и култури.
И Франциск подчертава, "Това е силата на християнската общност, първото свидетелство, което можем да дадем на света (...) Нека живеем братски помежду си (...), като ценим харизмите на всички"..
Накрая, Светият Дух е източникът на пророчествата. В историята на спасението откриваме много пророци, които Бог призовава, посвещава и изпраща като свидетели и тълкуватели на това, което иска да каже на хората. Често думите на пророците са проникновени. По този начин, посочва Франциск, те Те "назовават с имената си злите проекти, които се загнездват в сърцата на хората, оспорват фалшивите човешки и религиозни гаранции и призовават към обръщане".
Е, всички християни имат това пророческо призвание. Тъй като кръщениеСветият Дух ни е направил пророци. "И като такива не можем да се преструваме, че не виждаме делата на злото, не можем да се преструваме, че не виждаме делата на злото, не можем да останем в тих живот, за да не си изцапаме ръцете".
Напротив," добавя той. Всеки християнин рано или късно трябва да се ангажира с проблемите на другите, да свидетелства, да носи светлината на евангелското послание, practicar las bienaventuranzas en las situaciones de cada día, que nos llevan a buscar el amor, la justicia y la paz, y a rechazar toda forma de egoísmo, violencia y degradación.
Y pone el ejemplo del interés por los presos y sus necesidades. "Защото именно в отношението към най-малките (срв. Мат. 25:40) се крие мярката за достойнството и надеждата на едно общество"..
Накратко, и това е посланието на Франциск, Християните са призвани - също и във времена на конфликти - да носят радост, да насърчават единството, да носят мир, да носят мир на света. (comenzando dentro de la Iglesia) y a implicarnos con las cosas que no van bien en la sociedad. Para todo ello tenemos la luz y la fuerza de la gracia que proviene del Espíritu Santo.
Como fruto de la entrega de Cristo, el Espíritu nos hace hijos de Dios y hermanos entre nosotros para que extendamos por el mundo el mensaje del Evangelio, que es buena noticia para todos, a la vez que nos invita a trabajar por el bien de todos.
Г-н Ramiro Pellitero Iglesias, profesor de Teología pastoral en la Facultad de Teología de la Universidad de Navarra.
Публикувано в Църква и нова евангелизация.
