Бинсар, на 21 години, от Индонезия, млад семинарист, който е отдал целия си живот на Бога.
"Роден съм в Сурабая - Индонезия на 4 януари 2001 г. Аз съм вторият син на двама братя. Баща ми, Батак, е началник на службата за транмиграция към правителството на провинция Източна Ява. Майка ми е китайка и след като е работила като счетоводител в една компания, е решила да напусне работа, за да образова децата си. и да бъде с тях. По-големият ми брат е медицинска сестра в католическа болница в Сурабая.
Родителите ми ме кръстиха като бебе и ме отгледаха в католическата вяра. Също така за тях беше много важно да посещавам католически училища. В началното училище изкарах най-високия резултат на националния изпит в моето училище. Още в гимназията започнах да изпитвам интерес към това да стана свещеник, което беше парадоксално, това желание възникна, когато започнах да се срещам с момиче. По онова време исках да направя и да жертвам всичко за нея. След това, Един ден в сърцето си се запитах: "Бих направил всичко за нея. И какво, за Бога, ще направя?
Тъй като този въпрос се появи в сърцето ми, осъзнах, че в основата на всичко е любовта. Затова реших да покажа любовта си към Бога, като направя и пожертвам всичко, което имам, дори се разделих с приятелката си, за да следвам Господа. Това беше най-добрият начин да отдам живота си на Бога: да се посветя на свещеничеството.
Не знаех обаче как да го направя. По същото време в моята енория имаше един семинарист, който сега е свещеник и помагаше в пастирската работа. Когато разбра, че иска да стане свещеник, посети родителите ми и мен, за да ми говори за призванието и стъпките, които трябва да следвам в семинарията.
И накрая, след като завърших гимназията, продължих да уча в гимназията в моята епархийска семинария - училище-интернат, създадено с конкретната цел да помага на тийнейджърите да се ориентират към католическото свещенство.
Когато учех в Семинарията за висши училища и в Малката семинария "Свети Викентий де Пол" в град Блитар, спечелих някои академични награди: например бях един от най-добрите автори на научната работа на годината и заех трето място в Националната олимпиада по физика, чиято тема беше "Състезание за неелектронни бързи лодки - NESCO".
Когато завърших обучението си в семинарията, имах възможността да работя като пастир в едно село в южната част на Блитара по поръчение на възпитателите на малката семинария на св.Винсент де Пол.
"Тази снимка е направена по традиция в нашата пропедевтична семинария след завършването на втората година от формацията в моята епархия. Всички те са мои съученици семинаристи в епархията на Сурабая (Индонезия), моето поколение заедно с форматорите. Ние сме 8 семинаристи и 2 форматори.
Формирането в Семинарията на духовната година на Свети Йоан Мария Вианеи беше две години, защото според моя епископ, митрополит Винчентий Сутиньо, това се смята за подходящо време, за да могат семинаристите да изградят стабилна личност, за да имат след това стабилен духовен живот. След това, когато започнат обучението си във висшата семинария, тяхната личност може да допринесе за академичното им формиране и обучението им.
Едно от нещата, които повлияха на решението ми да стана кандидат за епархийско свещеничество, беше да науча за разликата между свещеник мисионер и епархийски свещеник. Ако мога да се изразя с аналогия, свещеникът мисионер е сеяч на семена, а епархийският свещеник е този, който се грижи и развива семената, посяти от свещеника мисионер.
По онова време ме учеха, че мисионерът сее и след това отива в друга мисия, а епархийският свещеник поема и отговаря за това, което е направил мисионерът. Косвено можем да кажем, че да си епархийски свещеник е по-трудно, отколкото да си мисионерски свещеник.
След това, понеже си обещах да избера нещо по-трудно, за да направя живота си по-смислен, реших да продължа формирането си като кандидат за епархийско свещенство в Сурабая, като се обучавам в Духовната годишна семинария "Свети Йоан Мария Виани". Видях го и в молитвата: Бог ме питаше.
Защо избрах епархията на Сурабая? Защото същността на това да си епархийски свещеник е да изградиш дом а домът ми е в епархията на Сурабая, където съм живял и израснал.
Първоначално семинаристката формация за Духовната година на Свети Йоан Мария Вианеи е само една година. Епископ Винчентий Сутиньо (епископ на Сурабая) обаче промени това и сега кандидатите изкарват две години. Целта е семинаристите изграждат стабилна личност да има стабилен духовен живот след това.
По този начин, когато започнат да учат във Висшата семинария, тяхната личност може да допринесе за академичното им формиране и обучение.
По време на семинара "Духовна година" научих много уроци. Една от тях беше за значението на духовния живот. И си помислих, че затова Исус казва на Петър в Гетсимания: "Гледай и се моли, за да не влезеш в изкушение - Марк 14: 38а".
Затова няма значение колко сте умни и талантливи, защото всичко това ще бъде безполезно без стабилен духовен живот. Без него няма да постигна истинско общение с Бога на земята, а после и на небето.
"Като семинарист, роден в епохата на мобилните телефони, приложенията и социалните медии, се интересувам много от дигиталния свят. И вярвам, че ние, католиците, трябва да прилагаме на практика цифровата евангелизация".
En estos años de seminarista también estoy aprendiendo que la Iglesia debe actualizar la forma de evangelizar. Como seminarista que ha nacido en la época del móvil, las aplicaciones y las redes sociales, tengo mucho interés en el mundo digital. Y creo que los católicos debemos poner en práctica la "evangelización digital".
И ще обясня малко идеята си. От науката знаем, че тялото ни произвежда допамин по различни причини. Например, негативните могат да бъдат алкохол, тютюн или наркотици, които са елементи, които карат тялото да произвежда повече допамин от нормалното, когато се консумират, и затова хората са пристрастени към тези вещества. Резултатът е отрицателна зависимост.
Нека обърнем този процес. Опитайте се да стимулирате положителни причини, които могат да предизвикат допамин с положителни резултати. Социални медии като Instagram, YouTube, Facebook и други социални мрежи социални медии произвеждат допамин при хората. Чувстваме се щастливи, когато имаме нови последователи или получаваме съобщения от хора, които се интересуват от нас. Поради тази причина някои хора са пристрастени към мрежите.
Ето защо смятам, че трябва да допринасяме с положителни послания в социалните медии. Y, Какви са тези положителни послания? Защото евангелизацията определено е нещо положително и поради тази причина трябва да обновим начина, по който евангелизираме в социалните медии и интернет. Послания, които достигат до младите хора и не са скучни, така че те да открият нова красота на евангелизирането в дигиталния свят.
Ето как се опитвам да го правя в моята Акаунт в Instagram.
Много съм благодарна, че уча в Бидасоа, защото мога да видя от първа ръка лицето на Вселенската църква. Това е така, защото семинаристите от Бидасоа идват от повече от 15 държави. Друго нещо, на което индиректно ни учат в Международната семинария Бидасоа, е да обръщаме внимание на малките неща, особено при подготовката на литургичните празници.
Това се прави не защото искаме да бъдем перфекционисти, а защото обичаме Бога и искаме да се опитаме да направим и да представим най-доброто пред Бога чрез малките неща.
За всичко това бих искал да благодаря на всички, които ме подкрепят в това призвание, особено на CARF, които ми помагат в обучението ми в Богословския факултет на Университета на Навара и във формирането ми в Международната семинария Бидасоа. Надявам се, че моята формация ще ме направи истински християнин и добър свещеник.
Марта Сантин
Журналист, специализиран в областта на религиозната информация.
