Тимъти Катенде е свещеник в епархията на Кийинда-Митяна в Уганда.
"Когато все още бях олтарно момче в енорията "Дева Мария - убежище на грешниците" в Маду (Уганда), един ден тогавашният ми енорийски свещеник повдигна въпроса дали не бихме искали да постъпим в Семинарията след завършване на основното ми образование през 2005 г.
Бях с други момчета от олтара, които не се интересуваха от идеята, но аз се интересувах, въпреки че тогава не им казах.
Много мислих за това и когато се върнахме у дома, казах на леля ми (живеех с леля и чичо след смъртта на родителите ми), която много го хареса, но първо трябваше да изчакаме малко, за да завършим добре началното училище.През цялата последна година в началното училище пазех тази идея в съзнанието си, а през ваканцията напомних за нея на леля ми и заедно отидохме да поговорим за нея с енорийския свещеник.
След това се явих на приемния изпит в по-малката семинария и резултатите бяха много добри. През декември 2005 г. получихме писмото за прием в семинарията "Свето сърце" в Мубенде със списъка на нещата, които трябваше да купим. Там изпаднахме в отчаяние, защото не можехме да си набавим всички неща, които ни трябваха, за да влезем в семинарията. Изглеждаше много скъпо и почти се отказахме. Но когато обяснихме това на енорийския свещеник, той предложи да ни помогне, когато е възможно.
В неделя след литургията енорийският свещеник разговаряше с енориашите по този въпрос и така успяхме да постигнем нещо. Така успяхме да си купим някои учебни предмети и аз успях да вляза в семинарията. И след като влязох в семинарията, леля ми и чичо ми и енорийският свещеник ми платиха обучението, докато бях още в семинарията, и си спомням, че много пъти се връщах в къщи, за да взема парите.
Не си спомням да съм плащал цялата си такса за обучение по едно и също време. Винаги е било на вноски благодарение на ректорите на семинарията, които разбираха положението ми и така успях да завърша шестте години на малката семинария от 2006 до 2011 г.
Затова винаги благодаря на Господ, който се грижи толкова добре за мен, за леля ми и чичо ми, както и за енорийския свещеник, които ме подкрепяха с малкото, което имаха, за да ме издържат в семинарията. Също така на моя епископ, на ректорите и на възпитателите, които винаги са ме формирали досега.
И ви благодаря от все сърце, че подкрепихте по всякакъв начин моето призвание към свещенството. Без вашата подкрепа не мисля, че щях да стигна дотам, където съм сега, в петата година на богословието в Университета на Навара..
Благодаря ви много и Бог да ви благослови винаги.
