Хулио Сесар Морильо е на 33 години и е семинарист от епархията Кабимас, Венецуела. Той е най-големият от двама братя в скромно семейство.
"От ранна възраст бях обект на голямо внимание от страна на семейството ми, тъй като през първите няколко години от живота си израснах при баба си и дядо си в тяхното село.
След това отидох да живея при родителите си в града и промяната беше много трудна, защото имаше малко моменти, в които можехме да сме спокойни. Родителите ми не се разбираха много и когато бях на около 15 години, ситуацията беше толкова трудна, че дори мислех да напусна дома си, но по това време родителите ми се разведоха и аз останах да живея със сестра ми и майка ми.
От тази възраст трябваше да поемам определени отговорности в дома си и да си поставям различни цели, които ме накараха да се съсредоточа върху постигането им с много труд, отдаденост и усилия. Създадох си такъв план, какъвто исках да имам в живота си, и го следвах, докато го постигна.
Избрах да уча инженерство, защото съм запалена по числата, и затова мечтите ми се състоят главно в това да се дипломирам като инженер, за да мога след това не само да практикувам в тази област, но и да преподавам в университета.
Що се отнася до моето призвание, трябва да кажа, че всеки има своя собствена история и получава призива на Господ да го следва по определен начин. В моя случай, още от младежките си години, принадлежах към различни движения и апостолски групи в Църквата в моята страна, като Jovenmisión, Pastoral Juvenil, Cursillos de Cristiandad, Legión de María, и по-специално към Encuentros Familiares de Venezuela, където служих на Бога в продължение на няколко години.
Интересно е, че това движение се фокусира върху семейството и личния ангажимент за създаване на бъдещо семейство. Моят житейски проект беше насочен към този път, а в професионалния ми проект винаги усещах Божието присъствие, което ме накара да вярвам, че това е и желанието на Бога за мен.
Завърших инженер по нефтодобив и практикувах професията си в тази област, както и като университетски преподавател. Бях на върха на професионалния си проект: семейството ми беше много доволно от постигнатите досега резултати, а приятелите ми се възхищаваха на постиженията ми на такава млада възраст.
Мислех, че това ще е нещото, което ще ме направи напълно щастлива, но всъщност не беше. Чувствах се малко празна, а и усещах, че съм призвана за нещо друго. Чувствах се малко празен, но също така усещах, че съм призван за нещо друго, така че трябваше да се концентрирам върху откриването му.
За мен беше голям удар да разбера, че проектът ми се е провалил, въпреки успеха, който бях постигнал досега, и тогава започнах да търся, като с помощта на моя духовен наставник започнах да търся, като реших да оставя бъдещето си в Божиите ръце и да се оставя на Неговата воля в живота ми.
В този момент осъзнах, че макар да бях съставила плана си, никога не го бях представила на Бога, за да видя дали това е, което Той наистина иска за мен, а само молитвата ми се основаваше на молба за помощ, за да го осъществя, и чувствам, че Бог ми позволи да го изпълня.
От този момент нататък започнаха да се случват различни събития, в които ясно видях, че Господ иска от мен да се отдам изцяло, за да Го следвам: да напусна работата си, професията си, следването си, дори семейството си, което отначало не беше съгласно.
Те не разбираха промяната, която щеше да означава да оставя всичко, което бях натрупал през годините, за да тръгна по нов път. Някои смятаха това за признак на незрялост или объркване от моя страна и дори чувствах, че ме гледат със съжаление и разочарование.
Там си спомних една велика фраза на свети Йоан Боско, която ме накара да се доверя повече на Бога пред лицето на това, което преживявах: "Когато става въпрос за следване на призванието, човек трябва да е готов да пожертва всичко". След това взех решението да се впусна в това приключение на призванието и Бог постепенно пое грижата да постави всичко на мястото му, придружавайки семейството ми и заемайки мястото, което съм оставил в него.
Почувствах Божията милост, която ме призова, и затова започнах обучението си преди малко повече от 6 години и досега съм много щастлив да видя, че мечтата, която Бог имаше за мен, се реализира, въпреки моите слабости".
