Хесус Мелеан е семинарист от епархията Кабимас във Венецуела.
Въпреки че семейството му е католическо, малцина са посветени: повечето не посещават редовно църквата. Исус също е бил част от това мнозинство, като е присъствал само когато е имало меса за починал роднина или благодарствен рожден ден.
След като преживява една програма на венецуелската организация "Семейни срещи", посветена на младите хора и семейството, той усеща, че Бог го призовава да промени живота си, да Го търси и да се срещне с всеки член на семейството си чрез Божията любов.
"От този момент нататък започнах да се посвещавам на църквата и малко по малко, без да осъзнавам, бях изпълнен с ангажименти и служех на Бога по всеки възможен начин. В същото време завършвах университетската си диплома и от години имах връзка, в която се срещах със сериозни планове за брак.
Завърших висшето си образование, дипломирах се по специалността "Социални комуникации" и веднага започнах работа в регионална телевизия, където се справих много добре още от първия момент, като станах водещ на основното предаване на новинарската програма.
В моята апостолска група бях избран за регионален координатор на програмата, в която живеех. Това ме накара да поема ангажименти в служба на Бога, които ми доставяха удоволствие и ме изпълваха. Точно това ме накара да поема повече служба в енорията си, до такава степен, че от работата си пристигах в енорията и се прибирах сам вкъщи да спя. Въпреки че това ме уморяваше, нямах нищо против: исках да служа все повече и повече.
Тогава започнах да усещам, че нещо ми липсва, че правя всичко, което ми харесва, но чувствах, че Бог иска повече от мен, че мога да дам повече.
По онова време чувствах, че работата ми не ме удовлетворява пълноценно, и мислех само да напусна, за да отида да служа в църквата. Започнах да имам проблеми в отношенията си с приятели, където не се чувствах пълноценен и имаше много проблеми, които завършиха с разпадане на връзката.
Всичко това ме накара да се запитам какво всъщност иска Бог от мен. С помощта на моя духовен наставник започнах процеса на разграничаване и колкото повече се задълбочавах в себе си, толкова повече усещах, че Бог ме призовава към нещо велико, призовава ме да дам всичко, да оставя всичко за Него.
Самата мисъл за това ме изпълваше със страх, със страхове, с отричане, което ме караше да игнорирам напълно всичко, което чувствах, исках да си запуша ушите за всичко, което се случваше около мен.
Това ме накара да изпитам духовна сухота, в която се чувствах зле, раздвоена в църквата, по това време търсех мястото, където да се чувствам добре, взех решение да напусна работа и да си намеря друга, където издържах само 1 месец и отново подадох оставка.
Това се случи дори на бдението за Петдесетница, когато по време на поклонението в молитвата си помолих Бог да ми прости за това, че се преструвам на глуха, че се преструвам, че живея с гръб към Него.
В този момент започнах отново да усещам всичко, което не бях усещал от дълго време, онзи зов в сърцето ми, онзи глас, който ми казваше: "Ела и ме последвай!" В този момент се изправих и казах: "Да, искам да започна обучението си в семинарията, защото се чувствах призван към това призвание.
От този момент нататък започна процесът със семейството ми. Не им беше лесно да приемат решението ми, но Бог знаеше как да постави на пътя ми хора, които да ми дадат сили за момента, в който живеех, а също и да докосне сърцата им, за да могат да приемат решението ми.
Изучавах философия в архиепископската семинария на Маракайбо във Венецуела, а когато започнах богословското си обучение, моят епископ реши, че в името на моето формиране трябва да завърша обучението си тук, в Испания, по-точно в Международната семинария на Бидасоа и в Университета на Навара.
Изправянето пред тази ситуация означаваше да подновя своето "Да", да се отделя напълно от семейството си и да започна това ново приключение, но без съмнение Бог ми беше подготвил велики неща от тази страна на света.
