Клевер Хосуе Гомес Хименес е семинарист от епархията Пунто Фихо, Венецуела, студент в трети курс в бакалавърската програма по теология в Университета на Навара.
"От 15-годишна възраст започнах да ходя на църква по покана на някои монахини (Мисионерки на енорийското действие), които посещаваха моята енория.
Малко по малко Бог ми даваше малки "задачи" по пътя.
Бях координатор на енорийската младежка група, ретранслатор на мисионерската анимационна служба "Jovenmisión", епархийски координатор на младежката пасторална служба и по това време се дипломирах като социален комуникатор, а в продължение на няколко години работих в радио и телевизионни медии, които излъчваха религиозни програми.
В сърцето си все още усещах безпокойство, разбирах, че Бог иска повече от мен.
След процес на разсъждение, на 13 май 2014 г., празника на Дева Мария от Фатима, под майчината закрила на Дева Мария, реших да приема това приключение, към което Бог ме канеше, пътя към свещенството!
Влязох в семинарията "Сан Игнасио де Антиокия" на архиепископията Коро, за да започна пътя си към свещеническото служение. Когато завърших обучението си по философия, Бог отново ме изненада чрез моя епископ, който ми съобщи, че иска да ме изпрати да уча в Испания, в Международната семинария Бидасоа.
В този момент в мен се смесиха различни чувства, но без съмнение това, което ме изпълваше най-много, беше радостта от разбирането, че Бог все още ме води по този път на служба и отдаденост.
Признавам си, че никога, дори в най-смелите си мечти, не съм си мислила, че някога ще мога да напусна страната си, камо ли да се кача на самолет, защото семейството ми не разполага с големи икономически ресурси, а ситуацията в страната ми не е най-добрата.
Въпреки всичко Бог започна да отваря пътя към изпълнението на това желание на моя епископ, което се превърна и в мое желание.
Бях много развълнувана, когато видях видеоклипове в интернет за Бидасоа и разбрах какво ще представлява това благословено място, където Бог ме кани да продължа да ме оформя като грънчар.
На 8 септември 2019 г. пристигнах в Бидасоа, малко тъжен, че напускам семейството си, но Бог, който не позволява да бъде надминат в щедростта си, ми даде още едно много голямо и разнообразно семейство от семинаристи и форматори. Засилих отговора си на това призвание, което Господ ми даде, благодарение на всичко, което успях да преживея във формацията в Бидасоа.
Ще си позволя да ви разкажа един анекдот за някого, когото много обичам и който несъмнено е главният герой в този процес - моята малка небесна майка, Дева Мария. През 2012 г., две години преди да постъпя в семинарията, попаднах на статия във вестника, в която се разказваше за една непозната за мен по онова време марианска набожност - Дева Мария от Стълба.
Прочетох я с голям ентусиазъм и от този ден нататък ми попаднаха книги, рецензии, снимки, картини... Всичко за Дева Мария от Пилар; спомням си, че на шега повтарях на приятелите си, че Дева Мария от Пилар ме преследва, защото ми се явява навсякъде.
Един ден една дама дойде на мястото, където работех, и ми подари значка на Дева Мария от Пилар, която беше купила в марииното светилище в Испания.Благодарих й и си спомням, че й казах, че тази значка е най-близката до това благословено място, а тя отговори, че ако Девата ме следва, ще ми даде благодатта един ден да посетя мястото, където се е явила на апостол Яков.
Седем години по-късно тази жадувана среща с Божията Майка се състоя в нейното светилище благодарение на една екскурзия в семинарията в Бидасоа. Там разбрах, че да бъда тук е благодат, която Бог е поставил на пътя ми, все по-сигурна съм в своето призвание и за да го изразя, обичам да използвам фразата на Света Тереза от Лизие: "Моето призвание е Любовта".
Благодаря ви, че сте част от моята история.
