"Аз съм отец Сезар Луис Морбах, свещеник от епархията Ново Хамбурго, Рио Гранде до Сул/Бразилия. Роден съм на 4 септември 1984 г. в град Кампина дас Мисойнс, син на Аматино Морбах и Петронила Шуц Морбах, земеделски производители. Имам една сестра и двама братя. Роден съм и съм израснал в простия живот на село, като помагах на родителите си в домакинската работа и земеделието. От детството си получих от тях примера на честност, простота, но преди всичко вяра и любов към Бога. Като религиозно семейство, молитвата на масата преди хранене е и продължава да бъде обичай в нашия дом, както и молитвата на броеницата, участието в неделната литургия (или празнуването на словото, тъй като, бидейки вътрешна общност, няма възможност за литургия всяка неделя), а също и служенето на общността, подпомагайки нейните нужди, както чрез ролята на водач, така и чрез ръчна работа по почистването и поддържането на празничното пространство.
Примерът на родителите ми, любовта, с която се посвещаваха на църковната общност, вярата, която живееха, заедно със свидетелството на приятели, които постъпиха в семинарията на епархията Санто Анджело (епархията, към която териториално принадлежат родителите ми), събудиха в мен желанието да имам опит в семинарията. През 1998 г., след един уикенд за призванието в семинарията, реших да постъпя в нея през следващата година.
Някои обстоятелства обаче ме накараха да отложа това решение. Така през 1999 г., на 14-годишна възраст, напуснах дома на родителите си, но не за да постъпя в семинарията, а за да живея със сестра ми и семейството ѝ в град Доис Ирмаос в търсене на по-добър живот. Тогава, през август 1999 г., когато все още бях на 14 години, започнах работа в една фирма за производство на обувки. През деня, от 7:00 до 17:30 ч., работех, а през нощта учех. След 8 години работа (4 в обувния сектор и другите 4 в мебелния сектор), през 2006 г., след период на "бягство" от Бога, след като завърших средното си образование и започнах курс по математика в университета във Вале дос Синос (Унисинос), Бог ме срещна отново чрез един приятел от детството, в навечерието на ръкополагането му за свещеник.
Тогава, на 26 август 2006 г., на 21-годишна възраст, напуснах работата си, университета, семейството си, приятелката си, приятелите сиһттр://.... Оставих всичко, за да постъпя в подготвителната семинария в епархията на Ново Хамбарго. През 2007 и 2008 г. изучавах философия в семинарията Maria Mater Ecclesiae (ръководена от Христовите легионери) в град Итапекерика да Сера. През 2009 г. се върнах в епархията, за да пребивавам в главната семинария "Сан Луиджи Гонзага", намираща се в град Виамао, и да продължа обучението си по теология в Папския католически университет на Рио Гранде до Сул.
През 2012 г., по молба на епархийския епископ - и както беше обичайно в епархията - бях поканен да прекъсна следването си и да се посветя на т.нар. пастирска година в църквата сестра на епархията Порто Вельо, по-точно в енорията Сан Джузепе в град Монте Негро, като през цялата година извършвах пастирска дейност в тази енория. В началото на 2013 г. се завърнах в Рио Гранде до Сул, за да подновя обучението си по богословие и да се подготвя за ръкоположения: ръкоположението за диаконат се състоя на 4 август 2013 г. в катедралната базилика "Сан Луиджи Гонзага" в град Ново Хамбург; ръкоположението за свещеник - на 20 декември 2013 г. в енорията "Сан Микеле" в град Доис Ирмаос. За пореден път се уповавам на божественото провидение и съм благодарен за помощта, която ми оказват моите благодетели. Много ви благодаря.
"Роден съм и съм израснал в обикновена селска среда, помагах на родителите си в домакинството и земеделието. От самото начало получих от тях пример за честност, простота, но преди всичко за вяра и любов към Бога. Семейството ни е много религиозно и молитвата на масата преди хранене е и си остава обичай в нашата къща, както и молитвата на броеницата, участието в неделната литургия (или празнуването на Словото, тъй като сме вътрешна общност и често няма възможност за литургия всяка неделя). Също така винаги сме ангажирани с общественополезна дейност, като помагаме на хора в нужда, играем някаква ръководна роля, извършваме ръчна работа при почистването и подготовката за литургични чествания или общностна молитва.
Примерът на родителите ми, любовта, с която се посвещаваха на църковната общност, вярата, която живееха, заедно със свидетелството на приятели, които са постъпили в Малката семинария на епархията Санто Анджело (епархията, към която териториално принадлежат родителите ми), събудиха в мен желанието да придобия опит в Семинарията. И така, през 1998 г., след един уикенд за професионално обучение в Семинарията, реших сам да вляза в Семинарията през следващата година.".
