Димас Кусума Уиджая е млад семинарист от Индонезия, който се намира в Памплона и учи в Университета на Памплона. Университет на Навара и пребивава и се обучава в Международния семинар на Bidasoa. Посреща ни с усмивка и ни разказва за живота си, за семейството си и за призванието си.
"Индонезия е една от страните в света с най-голям брой мюсюлмани. Майка ми произхожда от голямо мюсюлманско семейство - нейните родители и тринадесет братя и сестри. Когато се запознава с баща ми, тя усеща призив да приеме християнството."казва Димас.
По време на годежа им баща ѝ обяснява как християните живеят според католическата вяра. "Майка ми явно беше много развълнувана. От друга страна, когато майка ми разговаря с баща си, дядо ми, той ѝ каза нещо много хубаво: "ако си срещнала друга религия, която е добра, трябва да се задълбочиш в нея". Дядо ми подкрепяше и уважаваше майка ми."казва този индонезийски семинарист.
През 2000 г., осем години след като се омъжва за баща си, майка ѝ приема християнството. "Това е велик момент, който оказва голямо влияние върху живота ѝ, защото от този момент нататък, като католичка, тя се опитва да живее като добра християнка. Беше много щастлива и доволна. И аз наистина почувствах, че тази религия е истинската религия.. Защото в крайна сметка срещата с Исус, Божия Син, променя живота му и начина, по който гледа на живота и на семейството."казва Димас.
Той обяснява също, че му е отнело осем години да се обърне към вярата, защото родителите му са работили от едно място на друго и не са имали постоянен дом. Това затруднявало установяването му в една енория, за да може майка му да получава уроци по катехизис и вероучение.
В емоционален план Димас казва, че вярата на майка му го е научила на всичко. "Нейният начин на живот в страна като Индонезияи нейният пример за изповядване на вярата бяха семето, което запали призванието ми към свещенството. Тя ме научи да се моля всяка сутрин и всяка вечер. Водеше ме на църква и винаги ми е показвала как трябва да живее един християнин и как да се справя с предизвикателствата. Вярата на майка ми е била всичко за мен. Вяра, която е толкова жива и истинска, че ме е научила на всичко.
Сега майка му е много щастлива, че има син, който върви по пътя към свещенството. Освен това цялото семейство на майка му, което е мюсюлманско, с голямо уважение един към друг го подкрепя в призванието му на католически свещеник.
Но той също така преминава през малко бунтарско предюношество. "Като тийнейджър исках да променя живота си. Не исках да уча, исках просто да се забавлявам. Накратко, правех каквото си поискам. И за да променя всичко това, си помислих, че най-добрият начин е да постъпя в минорната семинария - място, където ще ми помогнат да стана по-добър. Но, разбира се, в крайна сметка Бог промени не само живота ми, но и призванието ми."казва той, впечатлен.
Той си спомня най-силния момент от призванието си - ден, в който пред Светото тайнство усеща огромен мир, огромна радост от това, че Бог го моли да се отдаде на другите. Накрая чува как Бог го призовава.
"Чух глас, който ми каза: "Димас, има хора, които се нуждаят от теб, и ще има още хора, които ще се нуждаят от теб. От този момент на молитва и усещане, че мога да помагам на другите, поисках да стана свещеник. Искам да бъда с Бога и искам да помагам на хората в нужда във всичките им желания.
Така на 15-годишна възраст Димас постъпва в по-малката семинария. На 18-годишна възраст той постъпва в пропедевтичната семинария. А когато е на 20 години, епископът му го изпраща в Испания, в Международната семинария в Бидасоа, за да се обучава за свещеник в църковните факултети на Наварския университет.
"Току-що завърших първия си курс на обучение. Епископът ми иска да изгради богословски факултет в Сурабая, моята епархия, и затова на всеки две години се опитва да изпраща семинаристи да учат в Бидасоа", обяснява той.
Димас има още един по-малък брат, който е семинарист в Доминиканския орден, изучаващ философия в Манила, Филипините. Той има и две по-големи сестри: омъжена сестра, която живее в Токио, и втора сестра, която преподава психология в университет в Джакарта.
Как живеят католиците в Индонезия, страна с голям брой мюсюлмани, и има ли уважение между конфесиите? Димас отговаря: "Трябва да кажа, че в момента има повече толерантност между нас, но това зависи от мястото, където живеят християните. Има градове, в които е много трудно да се построи енория или църква. Трябва да се вземе предвид и фактът, че Индонезия е много плуралистична. Има мюсюлмани, католици, будисти, индуисти, последователи на конфуцианството и протестанти християни. В Индонезия съжителстват шест основни религии.
Той е наясно, че когато се върне в страната си, едно от предизвикателствата, с които ще се сблъска, ще бъде толерантността и уважението между религиите. И в този път, който току-що е започнал към свещенството, той смята, че една от основните характеристики, които трябва да притежава един млад свещеник, е смирението.
"Младият свещеник е като току-що родено бебе.. Той трябва да научи много в свещеническото си призвание. Той трябва да знае как да слуша другите и най-вече да слуша Бога. Със смирение човек може да има добър живот, защото егото и амбициите му няма да го ръководят, а самият Бог ще го ръководи и придружава в живота му. Само със смирение един свещеник може да изживее много добре своето свещеническо призвание, защото тогава човек ще изпита, че в действителност Божията сила ще го придружава във всяка негова пастирска дейност", заключава този млад семинарист от Индонезия.
Марта СантинЖурналист, специализиран в областта на религиозната информация.
