Когато е на пет години, той вижда по телевизията много слабия Папа Йоан Павел II и развълнуван казва на майка си: "Мамо, искам да бъда следващият папа". От този момент нататък идеята за свещеничеството е в главата му.
Майка му прие нежните му детски думи като забавна шега. Но когато започнал да мисли да става свещеник, родителите му се разтревожили. За тях да бъдеш свещеник не носи пари, нито пък изпълнява желанието им да бъдат баба и дядо.
Ноел си спомня онзи образ на папата по телевизията. Именно харизмата на Йоан Павел II запалва пламъка на неговото призвание и му позволява да чуе призива на Господ. "Няколко години по-късно, като тийнейджър, не усещах нищо важно в живота си. Всичко обаче се промени, когато влязох в семинарията: почувствах мир, какъвто никога преди не бях усещал".
Сега, когато родителите му го виждат щастлив, Ноел е убеден, че Господ е възтържествувал. "Когато разбраха, че ставам все по-твърд в решението си, те постепенно го приеха. Благодарение на постоянството в молитвата и програмите, предлагани от семинарията, те го приемат напълно и са щастливи от призива ми за свещенство, като полагат усилия да се молят за мен и да ме насърчават на всяка крачка", разказва Ноел.
Брат му Декстър обаче е този, който сбъдва мечтата на родителите си за баба и дядо, защото е женен, има две деца и е счетоводител като баща си.
Младият семинарист уверява, че макар да е усещал известна празнота в живота си по време на юношеството, никога не е преживявал криза на вярата: "Слава Богу, не съм преживял никакъв бунт, когато бях тийнейджър, но това, което знам, е, че много, много хора са напуснали вярата и са се върнали в Църквата. Послание, което имам за семействата, които преминават през страданието да виждат как децата им се отвръщат от Бога: молете се за тях.
Ноел ни напомня, че вярата е благодат, която сме получили от Бога, и че тя идва само от Него, но с нашето постоянство в молитвите за нашите изгубени братя и сестри "Светият Дух ще им помогне. Затова не трябва да губим доверие в нашия Бог.
Филипини Филипините винаги са били център на католицизма в Азия, но сега също страдат от кризата на секуларизма и безразличието.
"Католицизмът във Филипините може да е един от най-големите, но има и своите слабости.. Нараства нуждата от добра катехизация и формация, които да поддържат и укрепват Евангелието, което сме получили в историята", казва Ноел.
Едно от опасенията на неговата епархия е как ефективно да се обръщаме към отделни хора и специфични групи и да отговаряме на техните духовни нужди.
"Малко ни е трудно да имаме по-малко от 200 свещеници, които да помагат на повече от един милион католици. Имам голям опит в моята епархия и мога да им дам подходяща формация", казва младият семинарист с илюзията да стане добър свещеник.
Ето защо, да евангелизираме през 21-ви век, смята, че основните характеристики на младия свещеник от тази епоха са благоразумие, ефективност в служението и достигане до най-нуждаещите се в енорията.
"Свещениците трябва да бъдат истински мъже, добре оформени емоционално и интелектуално и способни да посрещнат живота си като свети свещеници. Свещениците трябва да са мъже, които имат сърце, подобно на Христовото", казва той.
Ноел учи трета година теология в църковните факултети на Навара и е семинарист, който живее и се обучава в Международен семинар в Бидасоа. Счита, че да учиш в Университета на Навара е мечта.
Поради всички тези причини той е изключително благодарен на благодетелите на Фондация CARF получената помощ и мисията за добро обучение на свещеници, които да служат в собствените си епархии. "Нека Бог ви благослови. Много благодарим на всички вас, никога няма да спрем да се молим за вас".
Марта СантинЖурналист, специализиран в областта на религиозната информация.
