Свети Хосемария е роден на 9 януари 1902 г. в Барбастро (Уеска) в дълбоко християнско семейство. Той е второто от шест деца. Баща му, Хосе, е търговец, а майка му, Долорес, е благочестива жена, която предава на децата си жива и проста вяра. Когато Хосемария е на тринадесет години, семейството се премества в Логроньо поради фалита на семейния бизнес. Тази смяна на града ще отбележи ключов момент в духовния му живот.
Един зимен ден, по време на снеговалеж, той видял на улицата следи в снега, оставени от боса кармелитка. Това му направило дълбоко впечатление: той усетил, че Бог иска нещо от него. Години по-късно си спомня за този момент като за начало на вътрешна интуиция, неясен зов, духовно безпокойство, което се разраства.
Макар да не знае точно какво иска от него Господ, той решава да стане свещеник, за да бъде по-достъпен за изпълнение на Божията воля. Постъпва в семинарията в Сарагоса, където започва да учи църковни науки, които по-късно съчетава с правни науки. На 28 март 1925 г. е ръкоположен за свещеник.
След кратък период като ктитор в селска енория в Пердигера се премества в Мадрид, за да продължи академичното си обучение. Там работи като капелан и се грижи за болни, студенти и хора в нужда.
Именно в тази градска среда, в контакт с хора от всички сфери на живота, животът му се променя окончателно. На 2 октомври 1928 г., по време на духовно уединение, той приема с вътрешна яснота мисията, която Бог му поверява: да основе Opus Dei. Разбрал е, че трябва да прокара пътека в Църквата, за да помогне да се открие, че всички мъже и жени, независимо от техния статус, професия или социално положение, са призвани да търсят святост в обикновения си живот чрез работата на другия.
Първоначалното вдъхновение му показва, че всяка честна работа - от операционната зала до офиса, кухнята, фабриката, провинцията или класната стая - може да бъде място за среща с Бога. Не ставало въпрос да се правят необикновени неща, а да се върши обикновеното с любов, със съвършенство, с християнско чувство. Работата, живяна с тази нагласа, се превръща в средство за лично освещение и служене на другите. Това виждане разчупваше рамките на времето, когато светостта се свързваше почти изключително с религиозния или свещеническия живот. Хосемария неведнъж е настоявал пред всички, че Бог не призовава само някои, а всички.
В първите години Opus Dei започва много скромно: само шепа млади хора в Мадрид, които слушат свещеника да им говори за християнски живот, който е последователен, радостен, взискателен и ангажиран към света. През 1930 г. той разбира, че този призив се отнася и за жените, и през 1943 г. основава Свещеническото общество на Светия кръст, като част от структурата на Opus Dei. Opus Deiда интегрирате и епархийски свещеници.
Първоначално разширяването е бавно и е белязано от социалните и политическите трудности в Испания по това време. По време на Гражданската война на основателя се налага да се укрива, защото е свещеник. В края на конфликта той подновява работата си с нов импулс.
Но през 1946 г. се премества в Рим, откъдето насърчава международното развитие на Работата. През 1950 г. Светият престол дава окончателно одобрение на Opus Dei, признавайки валидността на този нов път в Църквата. Експанзията е постепенна: те достигат до страни в Европа, Америка, Азия и Африка.
От самото начало на ръкоположението си свети Йоземария извършва интензивна пастирска и възпитателна дейност. Той проповядва отшелничества, пише книги за духовността - сред тях най-известната, Caminoпубликувана за първи път през 1939 г. - и придружава духовно много хора.
Във всичките си писания и срещи той наблягаше на стойността на малките неща, на важността да ги правим добре и с Божията любов. "Бог ни чака в малките неща" - казваше той. Неговата духовност не е нито сложна, нито недостъпна, а дълбоко въплътена във всекидневния живот с подчертана увереност в това, че е дете на Бога: божественото синовство изпълва целия живот на човека.
Умира неочаквано в Рим на 26 юни 1975 г., току-що пристигнал в резиденцията си в седалището на Опус Деи, Вила Тевере, след като се е видял и прекарал известно време с дъщерите си в римския колеж "Санта Мария".
Така разказва блаженият Алваро дел Портильо в интервю за основателя. "В единадесет и петдесет и седем часа влязохме в гаража на Вила Тевере. На вратата ни чакаше един член на Работата. Отецът бързо слезе от колата, с весело лице; движеше се пъргаво, дотолкова, че се обърна, за да затвори сам вратата. Той благодари на сина си, който му беше помогнал, и влезе в къщата.
Той посрещна Господа в ораторията на Светата Троица и, както обикновено, направи бавен, благочестив поклон, придружен от акт на любов. След това се качихме горе в кабинета ми, стаята, в която обикновено работеше, и няколко секунди след като мина през вратата, извика: Хави!
Дон Хавиер Ечевария беше останал да затвори вратата на асансьора и нашият основател повтори по-силно: "Хави!", а после с по-слаб глас: "Не съм добре. Отецът веднага се срина на пода. Използвахме всички възможни средства - духовни и медицински. Веднага щом осъзнах сериозността на положението, му дадох опрощение и Миропомазване на болните, както той горещо желаеше: все още дишаше. Много пъти ни беше молил да не го лишаваме от това съкровище.
Вероятно, след като е поздравил картината на Дева Мария от Гваделупа с еякулационна молитва, както винаги правеше, когато влизаше в някоя стая в къщата, той се е сринал с този последен малък акт на любов. Още същия ден славата за неговата святост започнала да се разпространява сред вярващите.
През 1992 г. е обявен за блажен от Свети Йоан Павел II, а през 2002 г. е канонизиран, Самият папа каза по време на проповедта си: "Със свръхестествена интуиция свети Хосемария неуморно проповядваше универсалния призив към святост и апостолство. Христос призовава всички към християнско съвършенство: работници и селяни, интелектуалци и артисти, хора с всякакви професии, социални условия и култури.
Днес посланието на свети Хосемария продължава да вдъхновява хиляди хора по света. Опус Деи присъства в 68 държави и предлага духовно и човешко формиране на християни от всички сфери на живота. Неговото наследство не се ограничава до създаването на институция, а се състои преди всичко в това, че е открил нов начин да се живее Евангелието в сърцето на света.
Честването на празника на Свети Йоземария на 26 юни е да помним Божия призив да живеем пълноценно сред обикновените неща. Тя е покана към всички - миряни, свещеници, женени и неженени - да търсят святост в ежедневието, в работата, в семейството, в почивката, в професионалните задължения и в човешките взаимоотношения. Самият той казва: "Там, където са вашите стремежи, вашата работа, вашите любови, там е мястото на вашата ежедневна среща с Христос".
Накратко, свети Хосемария е бил инструмент в Божиите ръце, за да ни напомни нещо дълбоко евангелско: че няма християни от второ или първо отделение, че всички ние - вие и аз - сме призвани към пълнотата на любовта, без да е необходимо да променяме живота си, а само като променяме сърцето, с което го живеем.
Християните винаги са се обръщали към застъпничеството на светците, за да пренесат молитвата си в Божието присъствие. Можете да изтеглите молитвата на повече от 30 езика.
