"И като се изкачи на планината, повика при себе си онези, които искаше, и те дойдоха при Него. И Той определи дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпрати да проповядват" (Марк 3,13-14).
С тези думи от Евангелието мога да обобщя опита си от много години насам. Израснах в семейство с християнски ценности и следователно в среда, благоприятна за развиване на призвание като това, което Господ ми даде.
През 2007 г., когато мислех за бъдещето си, за това каква кариера да избера в университета, се появи едно притеснение, което нямаше как да избегна. Примерът на някои свещеници, които познавах, и фактът, че активно участвах в енорийския живот, бяха средствата, които Бог използва, за да ме призове.
Така през 2008 г., без да се замислям, постъпих в семинарията на моята епархия.
От този момент нататък започва едно голямо приключение.
С годините на обучение все повече се влюбвах в призванието си.
Когато през януари 2010 г. моят ректор ми предложи да продължа обучението си в Международната семинария в Бидасоа, за мен това беше категоричен знак от Бога, че ме призовава. От септември 2010 г. до юни 2015 г. бяха наистина прекрасни години. Преживяването в Бидасоа и академичната формация в Университета на Навара оказаха дълбоко въздействие върху живота ми.
На 18 април 2015 г. бях ръкоположен за дякон в Памплона.
В края на курса се върнах щастлив в моята епархия.
На 19 декември същата година бях ръкоположен за свещеник. Това беше преди почти пет години".
"Единствената дума, която излиза от сърцето ми, е благодаря!
Благодаря ти, Господи, че ме призова. Благодаря и на онези, които със своите усилия и откази правят възможно формирането на много свещеници".