Aunque los seres humanos vivimos el sentimiento de dolor como una de las experiencias más comunes de la vida, siempre estamos desprevenidos ante él y continuamente nos exige aprender y adaptarnos a nuevas circunstancias. El duelo no se refiere solamente a la muerte. Es duelo es una emoción o varias emociones que experimenta el ser humano cuando vive una pérdida de cualquier tipo.
No hay “expertos” en el dolor de una pérdida; siempre tiene una dimensión de originalidad: en la forma cómo se manifiesta, en sus causas, y en las diversas reacciones que desencadena. Son muchas las veces que nos encontramos sufriendo profundamente por motivos y razones que nunca esperamos.
Светият отец Йоан Павел IIЧовешкото страдание предизвиква състрадание, предизвиква уважение и по свой начин плаши. Всъщност в него се съдържа величието на една специфична тайна [...] човекът, в своето страдание, е една неосезаема тайна".
Този човешки опит ни кара да търсим помощ от другите и да предлагаме подкрепата си в замяна. Опитът на преодоляване на скръбтани учи да обръщаме повече внимание на другите, които страдат. Преживяването на болката прави разликата между зрял човек, който е способен да се справя с препятствия и трудни ситуации, и човек, който е увлечен и погълнат от собствената си
La Fe es el mejor refugio para quienes tienen que pasar por el proceso de superar el duelo de una pérdida de cualquier tipo y particularidad. La Fe nos da la fortaleza, sosiego y la serenidad necesaria para aligerar el dolor del duelo.
"La resurrección de Jesús no da sólo la certeza de la vida más allá de la muerte, sino que ilumina también el misterio mismo de la muerte de cada uno de nosotros. Si vivimos unidos a Jesús, fieles a Él, seremos capaces de afrontar con esperanza y serenidad incluso el paso de la muerte." (Папа Франциск, обща аудиенция, 27 ноември 2013 г.).
ще дойде неумолимо. Ето защо каква празна суета е да се съсредоточаваме върху този живот! Вижте колко много хора страдат. Някои, понеже свършва, намират за болезнено да я напуснат; други, понеже продължава, я намират за скучна... Във всеки случай няма място за погрешното усещане да оправдаваме земния си път като край.
Трябва да изоставим тази логика и да се закрепим в другата логика: вечната логика. Необходима е пълна промяна: изпразване на себе си, на егоцентричните мотиви, които са остарели, за да се възродим в Христос, който е вечен (...).Surco, 879)
No tengas miedo a la muerte. —Acéptala, desde ahora, generosamente..., cuando Dios quiera..., como Dios quiera..., donde Dios quiera. —No lo dudes: vendrá en el tiempo, en el lugar y del modo que más convenga..., enviada por tu Padre-Dios. —¡Bienvenida sea nuestra hermana la muerte! (Camino, 739).
Свръхестествено видение! Спокойствие! Мир! Гледайте на нещата, хората и събитията... с очите на вечността!
Така че всяка стена, която прегражда пътя ви - дори и да е внушителна от човешка гледна точка - щом наистина вдигнете очи към Небето, тя е съвсем малка!Ковачница, 996).
Избирайки Въплъщението, Исус Христос quiso experimentar todo el sufrimiento humanamente posible para enseñarnos que el amor puede superar cualquier clase de dolor. Se puede superar el duelo mirando la vida de Jesús y siguiendo su huella.
Болката е пресечна точка между радостта от надеждата и нуждата от молитва. Християните приемат болката с надеждата за бъдеща радост. Те са напълно наясно с ограниченията си и разчитат на помощта, която измолват от Бога в молитва.
Страданието е само част от пътуването, преходно място; то никога не е крайната спирка. Така молитвата се превръща във важен момент, в който страданието намира своя смисъл и с Божията благодат се превръща в радост.
Молитвата е основна подкрепа в процеса на примиряване и преодоляване на загубата. Пречистващият ефект на молитвата се реализира, защото всеки път, когато човек се моли, той или тя преживява Божията милост и да споделят своите притеснения и проблеми.
Въпреки това има моменти, в които преживяването на болка определя живота на човека. Вече не става въпрос за приемане или отхвърляне на болката, а за това да се научим да възприемаме страданието като част от собственото ни съществуване и като част от Божия план за всеки от нас.
Скръбта от загубата на любим човек е естествена и неизбежна. Преодоляването ѝ обаче не е лесно и понякога, по различни причини, има хора, които остават заклещени в тази скръб. Поради тази причина има много католически фондации, които предлагат подкрепа и организират групи, за да помогнат на хората да се върнат към живота след смъртта на любим човек и да преодолеят загубата.
За да се справим с болката от скръбта, е необходимо да осъзнаем значението на духовно придружаване в тези трудни моменти. Няма универсална рецепта, особеностите на всеки случай го правят уникален и специфичен.
Те казват, че "болката идва от тялото, а страданието - от душата", но е необходимо да се помогне на придружаващите ги да бъдат спокойни и "в мир с Бога", тъй като по този начин "това спокойствие се предава". Нещо, което впоследствие ще улесни траура по някакъв начин.
Когато говорят за хора в процес на преодоляване на скръбта, свещениците подчертават една дума: надежда. Надеждата им помага да се преориентират в духовно отношение, да намерят отново своето място, също и в религиозната практика, която може би са изоставили. Те трябва да бъдат накарани да разберат, че Бог не им е изпратил болката, която изпитват, а че ги обича.
Затова папа Франциск насърчава: "Не спирайте да говорите на нашия Господ и на неговата Майка, Блажената Дева. Тя винаги ни помага".
Библиография:
Катехизис на Католическата църква.
OpusDei.org
