Примерът води чрез пример. Нека те да кажат това на Ygor dos Santosмлад бразилски свещеник, който открива свещеническото си призвание благодарение на вярата и благочестието на енорийския си свещеник и на един семинарист. Вдъхновен от тях, той решава да служи на душите за слава Божия. Днес той е енорийски свещеник в един от бедняшките квартали на Рио де Жанейро, в Бразилия.
В гъсто населен квартал на големия град Рио де Жанейро, в чиято епархия живеят почти седем милиона души, малко повече от половината от които са католици, млад свещеник работи в квартал, в който е работил през последните две десетилетия. Ygor dos Santos. Още не навършил тридесет години, той вече е енорийски свещеник на "Нуестра Сеньора де Фатима" и "Сан Хуан де Диос" в квартал Реаленго, където пасе голямо паство от души, живеещи в общество, в което Църквата губи последователи поради секуларизацията и настъплението на протестантските групи.
Ygor dos Santos признава, че Той не искаше да бъде свещеник. Мислил е да стане адвокат или дори компютърен специалист, защото докато учи, открива малък офис за поддръжка на компютри. Всъщност семейството му в Бразилия изобщо не било религиозно. Дотолкова, че той дори не е кръстен при раждането си. "Когато бях на около пет години, започнах да ходя с майка ми в една протестантска църква. но не останахме там за дълго", обяснява свещеникът.
Скоро след това майка му се запознава с параклиса на Дева Мария от Слава и Св.Петър. Там, разказва той, "започнах да получавам катехизис за деца, а също и да се подготвям за кръщението. Всеки път участвах в тези формационни дейности с все по-голям ентусиазъм.
Скоро малкият Егор се присъединява към групата на олтарните момчета, а след като прави първото си причастие, започва да участва и в други пасторални инициативи на енорията, особено в група за посвещение на Пресветото сърце на Исус.
Докато той се приближава все повече към Бога, майка му го подкрепя на всяка крачка по пътя. И той си спомня една нейна фраза: "Сине, каквато и да е Божията воля, ако тя те прави щастлив, аз ще те подкрепям и ще бъда с теб. Тези думи, признава той, "стоплиха сърцето ми и Те ме оставиха по-спокойна, когато трябваше да направя по-конкретни стъпки в живота си на вяра, защото аз също съм единствено дете.
С всеки изминал ден той става все по-ангажиран с Божиите дела. Всъщност Егор вярва, че призивът му към свещенството е дошъл по време на катехизиса благодарение на един семинарист, който е подпомагал енорията му през уикендите. "Наблюдавах го, докато изпълняваше пастирските си задължения, и оцених неговата отдаденост на Бога, благочестието муһттр://.... Днес той също е свещеник, но никога не съм му казвал за голямото му влияние върху християнския ми живот", казва той.
Примерът се проточва и това му се случва и със свещеника от неговата енория, както казва той, било е прекрасно да види как той служи на Бога с удивителна страст и невероятно усърдие.
С годините идеята да стане свещеник се превръща в реална възможност. "Говорих за това с моите приятели в енорията, а също и с енорийския свещеник. Заедно с него Успях да разбера Божиите знаци в живота си, и съмненията, които имах, бяха разсеяни, което ми даде възможност да изпълня Божията воля в живота си", добавя тя.
Накрая, през 2014 г., той постъпва в семинарията в Рио де Жанейро, а през 2016 г. епископът му го изпраща в Международен църковен колеж БидасоаИгор е роден в Памплона, където благодарение на стипендия от фондация CARF завършва бакалавърска степен по теология в Църковните факултети на Наварския университет. "Преживяването в Памплона беше страхотно, с изключение на студа", шегува се Егор, припомняйки си бразилския си произход.
Това, което най-много се откроява при престоя му в Навара, е голямото братство, което съществува, въпреки че има много хора от различни страни с различни култури и езици. "Единението и общността бяха невероятни, както и страхотната семейна атмосфера.Това беше много важно, защото всички бяхме далеч от домовете, семействата и приятелите си", казва тя.
Въпреки че може да изглежда, че Рио де Жанейро и Памплона нямат много общо помежду си, в действителност този свещеник уверява, че това, което е получил в Бидасоа, му е помогнало изключително много в пастирската му дейност в този голям бразилски град, особено опитът в молитвата, който семинарията предлага на семинаристите.
Според него "наличието на график и определен режим за молитва е важно в енорийския живот, тъй като често сме ангажирани с многобройни пасторални задачи. И с тази рутина, Божият народ възприема, че свещеникът е човек на молитвата, че светостта е възможна, както и да обичат Бога всеки ден в обикновения си живот".
Сайтът молитва е нещо фундаментално за него. Ето защо той настоява на това, когато го питат от какво се нуждае един свещеник днес, за да се справи с предизвикателствата и опасностите, пред които е изправен. "Близостта с Бога чрез молитвата е от основно значение. Без молитва няма да можем да продължим напред, е това, което ни кара да работим", категоричен е той.
Но той добавя и друг важен елемент: "Трябва да имаме приятели свещеници с когото да споделя радостите, но и трудностите на свещеническия живот". Дон Игор душ Сантуш предупреждава, че "Не можем да си мислим, че сме свръхчовеци и искаме да се справим с всичко сами. Няма да успеем! Само свещеник разбира от свещеник - казва той.
И накрая, отец Егор има специален спомен за благодетелите на Фондация КАРФ. "Бих искал да им благодаря за всичко, което допринесоха за моята свещеническо формиране и за всички добрини, които сте направили в моя живот, а чрез мен и за архиепископията на Рио де Жанейро в една велика страна като Бразилия. Бог да ви благославя винаги за любовта ви към званията и свещеническото формиране", завършва той.
