Въпреки че скръбта е едно от най-често срещаните житейски преживявания, ние винаги сме неподготвени за нея и тя непрекъснато изисква от нас да се учим и да се адаптираме към новите обстоятелства. Скръбта не е свързана само със смъртта. Скръбта е емоция или различни емоции, които човешките същества изпитват, когато преживеят загуба от какъвто и да е вид.
Няма "експерти" в болката от загубата; тя винаги има оригинално измерение: в начина, по който се проявява, в причините за нея и в различните реакции, които предизвиква. Много пъти се оказва, че страдаме дълбоко по причини и съображения, които никога не сме очаквали.
Светият отец Йоан Павел IIЧовешкото страдание предизвиква състрадание, предизвиква уважение и по свой начин плаши. Всъщност в него се съдържа величието на една специфична тайна [...] човекът, в своето страдание, е една неосезаема тайна".
Този човешки опит ни кара да търсим помощ от другите и да предлагаме подкрепата си в замяна. Опитът на преодоляване на скръбтани учи да обръщаме повече внимание на другите, които страдат. Преживяването на болката прави разликата между зрял човек, който е способен да се справя с препятствия и трудни ситуации, и човек, който е увлечен и погълнат от собствената си
Вярата е най-доброто убежище за онези, които трябва да преминат през процеса на скърбене за загуба от всякакъв вид и с всякаква особеност. Вярата ни дава силата, спокойствието и уравновесеността, необходими за облекчаване на болката от скръбта.
"Възкресението на Исус не само дава сигурност за живота отвъд смъртта, но и осветлява самата тайна на смъртта за всеки един от нас. Ако живеем обединени с Исус, верни на Него, ще можем да посрещнем дори преминаването на смъртта с надежда и спокойствие." (Папа Франциск, обща аудиенция, 27 ноември 2013 г.).
ще дойде неумолимо. Ето защо каква празна суета е да се съсредоточаваме върху този живот! Вижте колко много хора страдат. Някои, понеже свършва, намират за болезнено да я напуснат; други, понеже продължава, я намират за скучна... Във всеки случай няма място за погрешното усещане да оправдаваме земния си път като край.
Трябва да изоставим тази логика и да се закрепим в другата логика: вечната логика. Необходима е пълна промяна: изпразване на себе си, на егоцентричните мотиви, които са остарели, за да се възродим в Христос, който е вечен (...).Surco, 879)
Не се страхувайте от смъртта. -Отсега нататък я приемайте щедро..., когато Бог пожелае..., както Бог пожелае..., където Бог пожелае. -Не се съмнявайте в нея: тя ще дойде в подходящото за вас време, на подходящото за вас място и по подходящия за вас начин..., изпратена от вашия Отец-Бог. -Добре дошли в нашата сестра смърт! (Camino, 739).
Свръхестествено видение! Спокойствие! Мир! Гледайте на нещата, хората и събитията... с очите на вечността!
Така че всяка стена, която прегражда пътя ви - дори и да е внушителна от човешка гледна точка - щом наистина вдигнете очи към Небето, тя е съвсем малка!Ковачница, 996).
Избирайки Въплъщението, Исус Христос Той искаше да преживее всички възможни човешки страдания, за да ни научи, че любовта може да преодолее всякаква болка. Скръбта може да бъде преодоляна, като се вгледаме в живота на Исус и следваме стъпките му.
Болката е пресечна точка между радостта от надеждата и нуждата от молитва. Християните приемат болката с надеждата за бъдеща радост. Те са напълно наясно с ограниченията си и разчитат на помощта, която измолват от Бога в молитва.
Страданието е само част от пътуването, преходно място; то никога не е крайната спирка. Така молитвата се превръща във важен момент, в който страданието намира своя смисъл и с Божията благодат се превръща в радост.
Молитвата е основна подкрепа в процеса на примиряване и преодоляване на загубата. Пречистващият ефект на молитвата се реализира, защото всеки път, когато човек се моли, той или тя преживява Божията милост и да споделят своите притеснения и проблеми.
Въпреки това има моменти, в които преживяването на болка определя живота на човека. Вече не става въпрос за приемане или отхвърляне на болката, а за това да се научим да възприемаме страданието като част от собственото ни съществуване и като част от Божия план за всеки от нас.
Скръбта от загубата на любим човек е естествена и неизбежна. Преодоляването ѝ обаче не е лесно и понякога, по различни причини, има хора, които остават заклещени в тази скръб. Поради тази причина има много католически фондации, които предлагат подкрепа и организират групи, за да помогнат на хората да се върнат към живота след смъртта на любим човек и да преодолеят загубата.
За да се справим с болката от скръбта, е необходимо да осъзнаем значението на духовно придружаване в тези трудни моменти. Няма универсална рецепта, особеностите на всеки случай го правят уникален и специфичен.
Те казват, че "болката идва от тялото, а страданието - от душата", но е необходимо да се помогне на придружаващите ги да бъдат спокойни и "в мир с Бога", тъй като по този начин "това спокойствие се предава". Нещо, което впоследствие ще улесни траура по някакъв начин.
Когато говорят за хора в процес на преодоляване на скръбта, свещениците подчертават една дума: надежда. Надеждата им помага да се преориентират в духовно отношение, да намерят отново своето място, също и в религиозната практика, която може би са изоставили. Те трябва да бъдат накарани да разберат, че Бог не им е изпратил болката, която изпитват, а че ги обича.
Затова папа Франциск насърчава: "Не спирайте да говорите на нашия Господ и на неговата Майка, Блажената Дева. Тя винаги ни помага".
Библиография:
Катехизис на Католическата църква.
OpusDei.org