В Аула Магна на централата на Университета на Навара в Мадрид се проведе форумът Omnes-CARF на тема "Духовната криза на Европа". Тема, която предизвика много очаквания, което се отрази на голямата аудитория, която присъстваше на срещата.
Алфонсо Риобу, директор на Omnes, откри форума Omnes-CARF, като благодари на ораторите и участниците за присъствието им и подчерта интелектуалното и човешкото ниво на професор Вайлер, който е третият носител на наградата Ратцингер, участвал във форума Omnes-CARF. Директорът на Omnes благодари и на спонсорите - Banco Sabadell и секция "Религиозен туризъм и поклоннически пътувания" на Viajes el Corte Inglés за подкрепата им за този форум, както и на магистърската програма "Християнство и култура" на Университета на Навара.
Професор Мария Хосе Рока беше модератор на сесията и представи Джоузеф Вайлер. Roca изтъкна защитата на "че в Европа е възможен плурализъм на визиите в контекста на зачитане на правата". олицетворена от професор Вайлер, който представляваше Италия пред Европейския съд по правата на човека по делото Лауци срещу Италия, който се произнесе в полза на свободата от присъствието на разпятия в италианските държавни училища.
В началото на дисертацията си Вайлер подчертава, че "кризата, която преживява Европа, не е само политическа, отбранителна или икономическа. Това е криза преди всичко на ценностите". В тази област Вайлер обясни ценностите, които според него са в основата на европейското мислене и които той нарече "европейската троица": "ценността на демокрацията, защитата на правата на човека и върховенството на закона".
Тези три принципа са в основата на европейските държави и са незаменими. Не искаме да живеем в общество, което не зачита тези ценности - твърди Вайлер, - но те имат проблем, те са празни.Те могат да се развиват в добра или лоша посока.
Вайлер е обяснил тази празнота на принципите: демокрацията е технология на управление; тя е празна, защото ако има общество, в което повечето хора са лоши, ще има лоша демокрация. "По същия начин незаменимите основни права ни дават свободи, но какво правим с тази свобода? В зависимост от това какво правим, можем да постъпваме добре или зле; например можем да правим много лоши неща, защитени от свобода на изразяване.
И накрая, посочва Вайлер, същото важи и за върховенството на закона, ако законите, от които то произлиза, са несправедливи.
Пред лицето на тази реалност Вайлер защитава своя постулат: човешките същества се стремят "да придадат смисъл на живота си, който да надхвърля личния ни интерес".
Преди Втората световна война, продължава професорът, "това човешко желание се покриваше с три елемента: семейство, църква и родина. След войната тези елементи изчезват и това е обяснимо, ако се вземе предвид асоциацията с фашистките режими и злоупотребата с тях. Европа става светска, църквите се изпразват, понятието за патриотизъм изчезва, а семейството се разпада. Всичко това води до вакуум. Оттук и духовната криза в Европа: "нейните ценности, "европейската света троица", са необходими, но те не задоволяват търсенето на смисъл в живота. Ценностите от миналото: семейство, църква и държава, вече не съществуват. Така се получава духовен вакуум".
Със сигурност не искаме да се върнем към фашистка Европа. Но ако вземем за пример патриотизма, във фашисткия вариант индивидът принадлежи на държавата, а в демократично-републиканския вариант държавата принадлежи на индивида.
По време на конференцията конституционният експерт попита дали е възможна нехристиянска Европа. На този въпрос, продължава Вайлер, можем да отговорим в зависимост от това как се определя християнска Европа. Ако разгледаме "изкуството, архитектурата, музиката, а също и политическата култура, не може да се отрече дълбокото влияние, което християнската традиция е оказала върху културата на днешна Европа".
Но не само християнските корени са оказали влияние върху концепцията за Европа: "в културните корени на Европа има и важно влияние на Атина. В културно отношение Европа е синтез между Ерусалим и Атина.
Вайлер изтъква, че освен това е много важно, че преди двадесет години "в голямата дискусия за преамбюла на Европейската конституция се започна с цитат от Перикъл (Атина) и се говореше за просветителския разум, а идеята да се включи споменаване на християнските корени беше отхвърлена". Въпреки че това отхвърляне не променя реалността, то показва отношението, с което европейската политическа класа подхожда към въпроса за християнските корени на Европа.
Друго възможно определение за християнска Европа би било, ако в нея има "поне критична маса практикуващи християни. Ако нямаме това мнозинство, трудно можем да говорим за християнска Европа. "Това е Европа с християнско минало", подчертава юристът. "Днес се намираме в постконстантинополско общество. Сега"каза Вайлер,"Църквата (и вярващите: творческото малцинство) трябва да потърси друг начин за въздействие върху обществото"..
Алфонсо Риобу, Джоузеф Вайлер и Мария Хосе Рока. ©Рафаел Мартин
Джоузеф Вайлер посочва три ключови момента в тази духовна криза в Европа: идеята, че вярата е частен въпрос, фалшивата концепция за неутралност, която всъщност е избор на секуларизма, и схващането за индивида като субект само на права, но не и на задължения:
Вайлер обяснява с яснота как ние, европейците, сме "деца на Френската революция и виждам много колеги християни, които са възприели идеята, че религията е нещо лично. Хората, които казват молитва на масата, но не го правят с колегите си в работата, защото смятат, че това е нещо лично.
В този момент Вайлер припомня думите на пророк Михей: "Човече, ти си създаден, за да знаеш какво е добро, какво иска от теб Господ: само да постъпваш правилно, да обичаш доброта и да ходиш смирено с твоя Бог" (Михей 6, 8) и посочва, че "не се казва да ходиш тайно, а смирено. Да ходиш смирено не е същото като да ходиш тайно. Чудя се дали в постконстантинополското общество е добра политика да се крие вярата, защото съществува задължение за свидетелство".
В този момент Вайлер посочва друго "наследство от Френската революция". Вайлер илюстрира тази опасност с примера на образованието. Въпрос, по който "американците и французите са в едно легло. Те смятат, че държавата е длъжна да бъде неутрална, т.е. тя не може да дава предпочитания на една или друга религия. И това ги кара да мислят, че държавното училище трябва да е светско, секуларно, защото ако е религиозно, това би било нарушение на неутралността.
Какво означава това? Това означава, че светско семейство, което иска светско образование за децата си, може да изпрати децата си в държавно училище, финансирано от държавата, но католическо семейство, което иска католическо образование, трябва да плаща, защото то е частно. Това е фалшиво схващане за неутралност, защото то избира една възможност - светската.
Това може да се докаже с примера на Нидерландия и Великобритания. Тези нации са разбрали, че днешният социален разрив не е между протестанти и католици, а между религиозни и нерелигиозни. Държавите финансират светски училища, католически училища, протестантски училища, еврейски училища, мюсюлмански училища... защото да се финансират само светски училища означава да се покаже предпочитание към светския вариант".
"Бог иска от нас да ходим смирено, да не ходим тайно", Джоузеф Вайлер, Наградата "Ратцингер" за 2022 г.
Последната част от лекцията на професор Вайлер е посветена на това, което той нарича "Новата вяра е ясна последица от секуларизацията на Европа: новата вяра е завладяването на правата".
Въпреки че, както твърди той, ако законът поставя човека в центъра, той е добър. Проблемът е, че никой не говори за задълженията и малко по малко това "превръща човека в егоцентрик. Всичко започва и свършва с мен, пълен с права и без отговорности".
Той обясни: "Не съдя човека според религията му. Познавам религиозни хора, които вярват в Бог и в същото време са ужасни човешки същества. Познавам атеисти, които са благородни. Но като общество нещо е изчезнало, когато се е изгубил силният религиозен глас".
Но "в несекуларизираната Европа", обяснява Вайлер, "всяка неделя навсякъде имаше глас, който говореше за задълженията, и това беше легитимен и важен глас. Това беше гласът на Църквата. Сега нито един политик в Европа не може да повтори прочутата реч на Кенеди. Ще можем да видим духовните последици от едно общество, което е пълно с права, но няма задължения, няма лична отговорност".
Запитан какви ценности трябва да възстанови европейското общество, за да избегне този срив, Вайлер апелира преди всичко към "личната отговорност, без която последиците са много големи". Вайлер защитава християнските ценности при създаването на Европейския съюз: "Може би по-важен от пазара при създаването на Европейския съюз беше мирът".
Вайлер твърди, че "от една страна, това е много мъдро политическо и стратегическо решение, но не само това. Бащите-основатели: Жан Моне, Шумман, Аденауер, Де Гаспери... убедени католици, направиха акт, който показва вярата в прошката и изкуплението. Мислите ли, че без тези чувства пет години след Втората световна война французи и германци щяха да си стиснат ръцете, откъде идват тези чувства и тази вяра в изкуплението и прошката, ако не от католическата християнска традиция? Това е най-важният успех на Европейския съюз.
Американец от еврейски произход, той е роден в Йоханесбург през 1951 г. и е живял в различни части на Израел, както и във Великобритания, където е учил в университетите в Съсекс и Кеймбридж. След това се премества в Съединените щати, където преподава в Мичиганския университет, Харвардския юридически факултет и Нюйоркския университет.
Вайлер е известен експерт по право на Европейския съюз. Евреин, женен, баща на пет деца, Джоузеф Вайлер е член на Американската академия на науките и изкуствата и е получил почетни докторски степени от Университета на Навара и CEU San Pablo в Испания.
Представлява Италия пред Европейския съд по правата на човека по делото "Лауци срещу Италия", в което неговата защита на присъствието на разпятия на обществени места представлява особен интерес заради далновидността на аргументите му, лекотата на аналогиите му и най-вече заради нивото на аргументация, представено пред Съда, като например заявява, че "посланието за толерантност към другите не трябва да се превръща в послание за нетолерантност към собствената идентичност".
В аргументацията си Вайлер подчертава и значението на реалния баланс между индивидуалните свободи, който е характерен за традиционно християнските европейски нации и който "показва на страните, които смятат, че демокрацията ще ги принуди да се откажат от религиозната си идентичност, че това не е вярно".
На 1 декември в зала "Клементина" на Апостолическия дворец Светият отец Франциск ще връчи наградата "Ратцингер" за 2022 г. на отец Мишел Феду и професор Йозеф Халеви Хоровиц Вайлер.
Мария Хосе Атиенца.
Публикувано в Църква и нова евангелизация, www.omnesmag.com
