Историята на Света Тереза Бенедикта от Кръстачието име беше Едит Щайне светло свидетелство за това как искреното търсене на истината в крайна сметка води до среща с Христос. Нейният живот, белязан от интелигентност, всеотдайност и мъченичество, продължава и днес да бъде предизвикателство за много жени, които чувстват призива да се посветят на Бога с тяло и душа.
От фондация CARF, която също подкрепя формирането на религиозни жени, си спомняме за нейния пример като модел на вярност, духовна дълбочина и безусловна любов.
Едит Щайн е родена на 12 октомври 1891 г. във Вроцлав, град, който тогава е част от Германската империя. Тя е най-малката от единадесет деца в еврейско семейство, което спазва законите. Майка ѝ, жена с твърда вяра и силен характер, е пример за сила и отговорност за нея. Като тийнейджърка обаче Едит спира да се моли и се обявява за атеистка. Тя била млада жена с блестящ интелект, недоволна от лесните отговори и решена да открие истината за себе си.
Премества се в Гьотинген, за да учи философия, където става ученик и сътрудник на известния философ Едмунд Хусерл, основател на феноменологията. Нейните философски изследвания не са просто академична дейност: тя се стреми да разбере дълбоката структура на човешкото същество, неговото достойнство, свобода и връзката му със света. Едит се интересуваше и от страданието, състраданието и вътрешния опит на хората.
Интелектуалната честност я кара да се отвори за свидетелството на християнската вяра. Примерът на вярващи приятели, досегът ѝ с томистката мисъл и най-вече четенето на житията на светците започват да вълнуват сърцето ѝ. По-специално, тя била дълбоко поразена от спокойствието, с което една нейна приятелка християнка посрещнала смъртта на съпруга си, което я накарало да се запита откъде идва тази твърда надежда.
Повратният момент настъпва през лятото на 1921 г., по време на престой при приятели. Той взима случайно книга от рафта: това е автобиографията на Света Тереза от Исус. Тя я прочете на един дъх през нощта и когато я завърши, каза: "Това е истината". Срещата с испанската кармелитска светица е вътрешно откровение за Едит. В нея тя открива не само истината на християнството, но и духовен път, който запълва жаждата ѝ за смисъл и удовлетворение.
Малко след това решително четене Едит Щайн иска да се кръсти. Тя приема тайнството на 1 януари 1922 г., на 30-годишна възраст, в доминиканската църква в Шпайер. От този момент нататък тя живее с дълбока, спокойна и последователна вяра. Радикално променя начина си на живот: започва да посещава всеки ден Литургия, да се моли интензивно и да поставя знанията си в служба на истината, разкрита в Христос. В нея се ражда една нова Едит: свободна жена, благодарна и влюбена в Бога.
През следващите години тя съчетава духовния си живот с интелектуалното си призвание. Работи като учителка в католическо училище, превежда съчиненията на Свети Тома Аквински на немски език и пише философски есета с християнски уклон. Това, което преди е търсила само с разума си, сега разбира с вярата. За нея философията и богословието са допълващи се пътища към пълната истина.
В интимната си връзка с Христос тя започва да усеща, че не е достатъчно да живее "за Него" отвън: чувства, че Господ иска от нея пълно посвещение, посветен живот. Години по-рано тя изразява желанието си да стане кармилитка, но семейните и професионалните ѝ ангажименти я възпират. С идването на нацисткия режим и засилващото се преследване на евреите обаче тя осъзнава, че мястото ѝ е при разпнатия Христос, който се застъпва за всички.
През октомври 1933 г. тя постъпва в кармелитския манастир в Кьолн. Там приема името Тереза Бенедикта от Кръста. Това е радикална стъпка, но дълбоко желана. Тя е намерила своето окончателно място: тишината, молитвата и жертвата вече са в центъра на живота ѝ. Онова, което светът не можеше да ѝ предложи, тя намираше в Божията любов. Беше отговорила напълно на призванието си.
Години наред Едит усеща как в нея расте желанието да отдаде живота си изцяло на Бога. Макар че първоначално продължава дейността си като учителка, писателка и лекторка, накрая тя прави крачката, за която е узряла в молитвата: през 1933 г. постъпва в кармелитския манастир в Кьолн, където приема името Тереза Бенедикта от Кръста.
Там той живее в мълчание, молитва и покаяние, засилвайки единението си с Христос и жертвайки живота си за спасението на душите. Осъзнавал е опасността, в която се намира като евреин в разгара на нацистките преследвания, но не се оттегля. Знаеше, че мястото му е в подножието на кръста.
В кармелитската си килия Тереза Бенедикта пише някои от най-дълбоките си произведения. В тях тя говори за кръста като училище за любов, като място, където душата се съединява с Христос в Неговото изкупително себеотдаване. Да приемеш кръста - пише тя, - означава да намериш Христос в него".
Призванието му не е бягство от света, а радикално потапяне в тайната на човешкото страдание, основано на любовта. В Кармил той се моли за своя народ, за Църквата, за целия свят. Посвещението му не е изолация, а застъпничество.
През 1942 г. е арестувана заедно със сестра си Роза, която също е новопокръстена. На 9 август двете са убити в Аушвиц. Тя е изпълнила желанието си: да принесе живота си в жертва на любовта за Христос и за човечеството.
Животът на Света Тереза Бенедикта от Кръста е източник на вдъхновение за много жени, които днес се чувстват призвани към религиозен живот. Тя учи, че призванието не е нищо друго освен любящ отговор на Любовта, която призовава първа. И че си струва да оставиш всичко, когато съкровището е Христос.
Едит Стайн не е светица на лесния живот или на бързите отговори. Тя е търсила, съмнявала се е, страдала е, формирала се е, работила е, мислела е... и сред всичко това е чула глас, който ѝ е казал: "Ела и ме последвай". И остави всичко заради Него.
Тяхното свидетелство окуражава много млади жени, които от различни краища на света се питат дали Бог ги призовава да се посветят, да Му служат в една общност, да живеят в молитва, да се отдадат изцяло. Това са жените, които днес са част от религиозните общности и на които Фондация КАРФ помага да се формират, за да могат да отговорят с щедрост и подготовка на този божествен призив.
Канонизиран през 1998 г. от свети Йоан Павел IIи провъзгласена за съпокровителка на Европа през следващата година, Света Тереза Бенедикта от Кръста е дълбоко съвременна светица. Жена, която не се е отказала от разума, а го е поставила в служба на вярата. Мъченица, която не мрази, а прощава. Монахиня, която не се крие, а предлага себе си.
Неговият живот е химн на истината, любовта и себеотдаването. И дори днес продължава да ни напомня, че Бог продължава да ни призовава. Че има смели жени, които оставят всичко заради Него. И че си заслужава да ги подкрепяме.
Във фондация CARF подкрепяме с радост и надежда женските призвания като това на Света Тереза Бенедикта. Знаем, че тяхната отдаденост променя света, дори и да го правят в мълчание. Че тяхната молитва поддържа Църквата. Че тяхното посвещение е плодотворно.
Ето защо искаме много повече жени да могат да следват пътя на Едит Стайн. Нека се вслушват в гласа, който призовава. Дано се отзоват. И нека също като нея да намерят пълнота в цялостното даряване на себе си.
