Марк Клойд Деграно Тадео е семинарист в епархията Бангед, Филипините.
"През 2011 г. постъпих в Семинарията на Дева Мария Царица на мира в Тарлак Сити, Филипините. Голямата семинария на Дева Мария Царица на мира в Тарлак Сити, Филипините.
Получих призванието си, когато бях много млад, едва 15-годишен, с помощта на енорийския ми свещеник, когото смятам за пример в живота му на свещеник.
Тъй като учех в католическо училище, църковният живот не ми беше чужд, както и фигурата на свещеника. Партиите ни в училище бяха свързани с празниците на светците или с някое църковно тържество.
Но най-решителното нещо и това, което ме накара да видя призива на Господ, беше, когато се присъединих към клуба на момчетата от олтара в училище. Отначало не исках да се присъединя, но клубовете, които бях избрал, не ме приемаха, но този ме прие и аз успях да се присъединя към него.
Освен това нямаше ограничение за броя на местата. Тази година на живот в Църквата; ежедневните литургии, ноените към Майката на Непрестанната помощ всяка сряда, мисионерските литургии в кварталите, "фиестите", които провеждахме в семейния дом на енорийския ми свещеник, ритритите, които провеждахме в енорията с ръководител на ритрита, който ни караше да плачем по време на молитвите от типа на Тезе, и много други неща, всички тези неща за едно младо момче като мен ми помогнаха да имам желанието да бъда като енорийския ми свещеник, желанието да бъда свещеник.
И това желание се осъществи след разговори с моя енорийски свещеник, с директора по званията на епархията, който беше много любезен, и с епископа на епархията, защото през 2011 г. постъпих в семинарията.
След петте години в Тарлак, когато бях на път да завърша бакалавърската си степен по философия, ректорът на семинарията ми, който беше учил в Папския университет на Светия кръст в Рим, ме препоръча на моя епископ да уча тук, в Испания, и отговорът беше благоприятен. Но тази година не можах да дойда веднага, нямаше достатъчно стипендии. Останах в канцеларията, за да работя там като секретарка и библиотекарка, докато чакам стипендия за следващата година.
Това беше много специална година за мен по отношение на свещеническото ми призвание, защото свещениците, с които работих и живях една година, с техния интензивен молитвен живот, с любовта им към Господ всеки път, когато отслужваха Светата литургия, с тяхната доброта, с отношението им към трудностите и с отдадеността им на работата, всичко това ме укрепи за най-голяма отдаденост на Господ.
През 2017 г. пристигнах тук, в Бидасоа, заедно с друг семинарист от епархията Масбате - Аурелиус Мендоса. И животът в това семейство на Бидасотара в продължение на почти четири години беше ценен за мен по много начини, но преди всичко с любовта към Господ и братството, което култивираме.
По време на една от пастирските ми дейности тук, в Испания, по-конкретно в албергето на църквата "Сантяго ел Реал" в Логроньо. Всеки ден приемахме поклонници от различни страни. Там приготвяхме леглата им,
Почистихме цялото енорийско общежитие, особено тоалетните, така че когато общежитието отвори в 13.00 ч., да им бъде приятно, вечерта в 18.00 ч. беше литургията за поклонниците, след това им приготвихме вечеря и също вечеряхме с тях, а след това имаше молитва между всички в Църквата и време да споделят преживяванията си по пътя, а някои разказаха за живота си. И когато приготвяхме закуската за следващия ден, една от поклонничките този ден, дама от Виетнам, дойде при мен, за да ми благодари и ми каза, че е отсъствала от Църквата повече от 30 години заради смъртта на сина си, но този ден отново е почувствала и изпитала Божията любов чрез преживяването си в енорийското общежитие и не знае защо и двете се разплакахме.
Това ми помага да разбирам все по-добре значението на пълното посвещаване на Христос в призванието за свещенство. И подобно на свети Лаврентий, протостратор от Манила, който казва: "Ако имах хиляда живота, щях да ги принеса на Господа хиляда пъти", така и аз заявявам".
"Свети Павел казва в първото си писмо до солунците, "Във всичко благодарете, защото това иска от вас Бог в Христос Исус." Целият Божи народ, който се подвизава в моята епархия, моят епископ и презвитерият, моето семейство и аз, ви благодарим от все сърце за вашата неуморна и безусловна любов и отдаденост към всяка местна църква, че чрез вашата незаменима помощ в нашето формиране можем да донесем Христос в живота на различни хора от различни култури и християнски поприща.
Искам да ви благодаря за всичко, което правите за нас. и тази негова работа любов към Бога и a Църквата служи за вдъхновение, за да ни формира lo за да се гарантира, че това сътрудничество че ние правим като братя в Христос дава плод y плодове в изобилие (cf. В 15, 5). Всеки ден ги пазя в молитвата си и в сърце винаги ще бъде много благодарен на неговия щедрост y добронамереност. И отново ви благодаря с тези думи на моя диалект "Agyamanak unay kadakayo amin, Dios ti ag - ngina!".
Подкрепа за призвание навсякъде по света
A пълна стипендия в размер на 18 000 евро това е сумата, необходима на един кандидат да живее и учи в продължение на една година по местонахождението на своите университети - в Рим или Памплона. Най-нуждаещите се епархии в света изискват пълна стипендия за своите кандидати. В много случаи епархията покрива част от тези разходи и се изисква по-малка сума, която винаги се посочва при кандидата, който кандидатства за нея.
Какво включва пълната стипендия?
Повече от 800 епископи от всички пет континента кандидатстват за стипендии за обучение на своите кандидати. Благодарение на благодетели като вас CARF удовлетворява повечето от молбите, но нуждите нарастват и искаме всички молби да бъдат удовлетворени.
Графиката показва състава на пълна стипендия.
За запитвания, моля, свържете се с [email protected]
Банкови преводи към CaixaBank
ES39 - 2100 - 1433 - 8602 - 0017 - 4788
