Църквата с радост чества празника на Свети Тома, един от дванадесетте апостоли, избрани от Исус. Неговата мъченическа смърт се чества на 3 юли. Фигурата му, често свързвана със съмнение, съдържа възхитителна духовна дълбочина и смело свидетелство на вярата, което го отвежда до края на познатия свят. Животът му ни напомня, че искреното съмнение, когато се търси истината, може да бъде път към най-силната вяра.
Свети Тома, наричан още Дидим, което на гръцки означава близнак, е евреин и вероятно е родом от Галилея, както повечето апостоли. Въпреки че Евангелията не дават много информация за живота му преди да срещне Исус, името му се появява във всички списъци на дванадесетте апостоли.
Той е избран от Исус да бъде част от близката група ученици, които ще Го придружават по време на публичния Му живот. Споменава се в ключови моменти от Евангелието, особено в Евангелието от Йоан, където разкрива своята страстна, честна и дълбоко човешка личност.
Свети Тома е запомнен най-вече с реакцията си на обявяването на Христовото възкресение. Когато другите апостоли му казали, че са видели възкръсналия Господ, той отговорил с известната фраза: "Ако не видя на ръцете Му следата от гвоздеите и не сложа пръста си в дупките от гвоздеите и ръката си в страната Му, няма да повярвам" (Йн 20, 25).
Това съмнение обаче не е породено от враждебен бунт или недоверие, а от искреното желание да разберем и потвърдим истината. Осем дни по-късно, когато Исус се появява отново, този път в присъствието на Тома, Той го кани да докосне раните Му. Реакцията на апостола е едно от най-красивите изповедания на вярата в Евангелието: "Господ мой и Бог мой!" (Йоан 20:28).
С това възклицание Свети Тома не само признава възкресението на Христос, но и неговата божественост. Това е ключов момент, защото Исус отговаря с фраза, адресирана до всички онези, които ще го последват: "Понеже Ме видяхте, повярвахте; блажени са онези, които, без да виждат, вярват" (Йн 20, 29).
След Петдесетница и изливането на Светия Дух, Тома, както и другите апостоли, излиза да проповядва Евангелието. Според най-силната християнска традиция - както в патристичните източници, така и в живата традиция на Църквата на Изток - свети Тома пренася вярата чак до Индия.
Различни древни свидетелства, като тези на свети Ефрем, свети Йероним и историкът Евсевий Кесарийски, потвърждават, че Тома проповядва в областта Партия (днешен Иран), а след това пътува до югозападното крайбрежие на индийския субконтинент, до областта Керала. Там той основава християнски общности, които са оцелели и до днес и са известни като християните на свети Тома.
По време на мисията си той смело благовества, извършва чудеса и кръщава множество новопокръстени. Говори се, че дори стигнал до двора на краля. Gondofares и обръща много хора в района на днешните Пакистан и Индия. Проповедите му са плодотворни, но предизвикват и отхвърлянето на онези, които се противопоставят на християнството.
Свети Тома умира мъченически, вероятно около 72 г., в Милапор, близо до Ченай (бивш Мадрас) в Индия. Според преданието той е прободен с копие, докато се моли в една пещера - символ на същия инструмент, с който войник е пробол страната на Христос.
Гробът му в Индия се превръща в място за поклонение през първите векове. Днес в Милапор се намира базиликата "Свети Тома" - една от малкото католически църкви, построени върху гроба на апостол (другите са в Рим и Сантяго де Компостела).
Фигурата му е особено почитана в Източните църкви и в католическите общности в Южна Азия, които с гордост пазят живата вяра, вкоренена в свидетелството на този апостол.
Durante muchos siglos, la Iglesia latina celebró la fiesta de santo Tomás el 21 de diciembre. Sin embargo, tras la reforma del calendario litúrgico en 1969, su memoria fue trasladada al 3 de julio. Esta fecha coincide con la traslación de sus reliquias a Edesa (actual Urfa, en Turquía) en el siglo IV, un hecho importante para la Iglesia siríaca y para la expansión del cristianismo oriental.
Честването на Свети Тома на 3 юли ни позволява да преоткрием ролята му на свидетел на възкресението, на апостол мисионер и на модел за вяра, която се укрепва чрез смирено търсене на истината.
Фигурата на Свети Тома е особено близка до онези, които преживяват моменти на несигурност, въпроси или съмнения във вярата си. Неговата история ни показва, че съмнението не е грях, а етап, който, ако е добре изживян, може да доведе до по-зряла вяра.
Исус не отхвърля Свети Тома заради неверието му, а го посреща. А Тома, разпознавайки Христос, изповядва вяра, каквато никой друг апостол не е изповядвал с такава яснота.
Ние също като Тома сме призовани да преминем от желанието за доказателства към радостта от вярата. В християнския живот човек не винаги вижда, за да вярва, но вярва, за да вижда с очите на сърцето и душата си.
Във фондация CARF Насърчаваме цялостното формиране на семинаристи и епархийски свещеници, които, подобно на Свети Тома, искат да занесат вярата до краищата на земята. Много от тях, също като него, идват от далечни страни и ще се завърнат, за да евангелизират, да укрепват християнските общности и да бъдат живи свидетели на Христовата любов. Честването на Свети Тома е и повод да удвоим молитвата си за званията и да подкрепим тази мисия с щедрост.
Тома, един от дванадесетте, наречен Дидим, не беше с тях, когато Исус дойде. Другите ученици му казаха:
-Видяхме Господа!
Но Той им отговори:
-Ако не видя белега от гвоздеите на ръцете Му, ако не сложа пръста си в белега от гвоздеите и не сложа ръката си в страната Му, няма да повярвам.
Осем дни по-късно учениците Му отново бяха вътре, а Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха заключени, Исус дойде, застана сред тях и каза:
-Мир с вас.
Тогава той каза на Томас:
-Докарай пръста си тук и погледни ръцете Ми, докарай ръката си и я сложи в страната Ми, и не бъди невярващ, а вярващ.
В отговор Тома му каза:
-Господи мой и Боже мой!
Исус отговори:
-Защото Ме видяхте, повярвахте; блажени са онези, които не са видели, но са повярвали.
Евангелие от Йоан: Йн 11,16; Йн 14,5; Йоан 20,24-29.
Синоптични евангелия (списъци на дванадесетте апостоли): Мт 10,2-4; Мк 3,16-19; Лк 6,14-16.
Катехизис на Католическата църкваККП 642-644: Свидетелства на апостолите за Възкресението.
Евсевий Кесарийски, Църковна историяКнига III и IV (IV в.): Препратки към мисията на свети Тома в Партия и Индия.
Свети Йероним, De viris illustribusГлава 3: Информация за евангелизирането на Тома.
San Gregorio de Nazianzo, Orationes33, 18: Споменава се изпращането на Тома в Индия.
Свети Ефрем Сирийски, Химни за апостолитеХимн 42: Възхвалява проповедта на Тома в източните земи.
Римски литургичен календар (актуализиран след Втория ватикански събор)Определяне на празника на Свети Тома Апостола на 3 юли.
Римска мартирология (типично издание от 2001 г.), p. 336: Memoria litúrgica y breve nota hagiográfica sobre el apóstol.
Базилика "Свети Тома" (Santhome), Милапор, ИндияТрадиция и почитане на мястото на неговото мъченичество и погребение.
Католическа енциклопедия (изд. 1912), статия "Свети Тома": Исторически и патристичен синтез на живота и мисията на апостола.
