Педро Сантяго Мендес Круз, ученик в Университет на Навара и на Международен семинар в БидасоаВъв вярата в Бога Петър намира сили да преодолее трудностите и да потвърди призванието си на свещеник. От детството му, белязано от любовта на баба му и дядо му, до решаващия му духовен опит по време на едно отшелничество, Педро ни приканва да се замислим за значението на християнското формиране и добродетелите, които свещеникът на XXI век трябва да култивира.
"Между 73 и 78 процента от населението на Мексико са католици, но смятам, че секуларизмът, който прониква в страната ми, се дължи на липсата на християнско образование. Младите хора имат нужда да опознаят нашата вяра, която е прекрасна", казва Педро.
Според него без формиране, без задълбочено познаване на католическата вяра, младите хора се оставят да бъдат хванати в капана на модата, която се носи от социалните мрежи, към които толкова много хора са пристрастени без контрол. "Понякога се увличаме по другите и започваме да губим корените си, християнските ценности и вярвания, и това се случва сред младите мексиканци. Те са католици на думи, но не практикуват вярата си".
Педро е млад мъж от епархията Табаско, който никога не е познавал биологичния си баща. Майка му забременява на 18-годишна възраст и се налага да работи, за да отглежда сина си. "Затова останах при баба и дядо по майчина линия - ситуация, която се случва на много деца в Мексико. Дължа им всичко: те ми дадоха любовта си и вярата си в Бога. Наричам ги и мама, и татко.
"Въпреки че семейството ми не е идеално и не познавам биологичния си баща, благодаря на Господ за всичко, което ми е дал. Той ми даде осиновител, който е моят дядо", казва тя с емоция и спокойствие.
По-късно на майка ѝ се ражда още една дъщеря, която сега е на 16 години. "Тя беше един от най-красивите подаръци, които Господ ми даде - сестра".
Баба му и дядо му са тези, които го научават на първите му молитви и го водят на катехизис в енорията на шестгодишна възраст, когато се присъединява към групата на олтарните момчета. По този начин той съзрява във вярата си в три основни области: дома, училището и енорията.
Подобно на много тийнейджъри, по време на гимназията той преживява бунтарски период в живота си. Бил е на 13 или 14 години, когато се е сблъскал с редица трудности в училище и е преживял някои проблеми в семейството си.
"Един ден се обърнах към енорийския си свещеник. Никога няма да забравя думите му. Той ми каза, че не забелязваме кога имаме Бог в живота си, че не възприемаме, че Той винаги ни води дискретно за ръка. Но когато се отдалечим от Него, забелязваме отсъствието Му и животът ни става различен.
Ако Исус не е в живота ни, животът ни е нищо. Ако Исус е в живота ми, животът ми струва много. Тогава започнах да мисля за това какво иска Исус от моя живот. Осъзнах грешката си, отвръщането си от Господ, и се върнах при Него", казва Петър.
Когато завършва средното си образование, още през първата година на бакалавърската си степен разбира, че Господ иска нещо от него, въпреки че не е сигурен дали призванието му е да бъде свещеник.
"Тогава моят енорийски свещеник ме насърчи да отида на духовно уединение и аз отидох. По време на това уединение, в един момент, имах неописуемо преживяване: почувствах, че съм сам пред Господ в Евхаристията, лице в лице с Него, само Той и аз. И Той ми каза: "Вземи кръста си и ме последвай". Там изчистих всичките си съмнения", разказва той.
На 16-годишна възраст постъпва в по-малката семинария на своята епархия. Баба му и дядо му са възхитени.
Според него, освен че трябва да получи цялостна формация, свещеникът на 21 век трябва да бъде свещеник на молитвата, който не пренебрегва моментите на близост с Бога.
"Това е най-важното нещо, но също така да бъдем близо до вярващите, до Божия народ. Важно е да бъдем съпричастни с хората, да ги изслушваме, да ги разбираме и да се учим от тях. Именно това откривам сега в пастирската работа, която върша през лятото", казва този млад семинарист.
Има една добродетел, която той смята за основна в живота на свещеника: "Искреността е жизненоважна. Ако един свещеник не е искрен, той няма да бъде добър свещеник. Живеем в свят, в който ни е трудно да си позволим да бъдем придружавани. Ние, свещениците, също се нуждаем от други хора, които да ни напътстват и да ни помагат.
Ето защо за Петър молитвата, съпричастността, ученето от другите и възможността да бъдеш поучаван от онези, които знаят, са основните качества, които трябва да придобие свещеникът на XXI век.
Преживяването на формирането в семинарията в Бидасоа е нещо, което никога не би могъл да си представи. "Много се вълнувам да споделям вярата и прекрасните преживявания, които изживявам в Испания, с моите братя семинаристи и с форматорите. Споделянето на вярата и съзнанието, че съм призован от Бога, ме изпълват с радост. Това е уникален опит във формирането и живота", казва Педро.
Има обаче и нещо, което го плаши, а именно самотата на свещеника. "Ако свещеникът не е твърд в призванието си и не е убеден в това, което е, рутината може да замъгли истинския смисъл на мисията му. Свещениците не трябва да бъдат оставяни сами".
Ето защо според Петър е необходимо да спрем, да отделим моменти за почивка и молитва, за да развием връзката си с Бога. С тези думи той завършва тази среща на малки доверителни разговори, като благодари на всички благодетели на Фондация CARF които са му помогнали в обучението и тренировките.
Марта СантинЖурналист, специализиран в областта на религиозната информация.