"Аз съм Иван Браво Калвимонтес, 37-годишен епархийски свещеник от Ла Пас - Боливия.

Благодаря на Бога за това, че съм християнин, и най-вече за това, че познавам вярата, която ми беше предадена по един прост начин в моето семейство. Произхождам от коренното население, родителите ми са от кечуа, майка ми от провинцията между Потоси и Чукисака, а баща ми от Сукре. Поради семейното положение родителите ми трябваше да мигрират от провинцията в града и именно там се запознаха, а работата им беше проста, защото изобщо не можеха да учат в училище. 

Баща ми е учил шивашки занаят, а майка ми е работила като чистачка. Ние сме четирима братя и сестри, а аз съм най-малкият. Икономическото положение, а също и семейният живот не бяха лесни, досега семейството ми няма собствена къща, по-големите ми братя учиха и създадоха свои семейства, баща ми почина преди две години.

В семейството живяхме вярата по прост начин и така посещавахме неделната литургия, когато бях на 13 години, подех инициативата да се подготвя за първото си причастие, което, след като изучавах катехизис, ми помогна да открия повече Господ, така се обърнах към църквата, където ходехме на литургия в центъра на града, в известията ме поканиха в едно пространство, наречено оратория, за да мога да помагам в свободното време, както и да смятам, че това е пространство за личен и общностен отдих.

След две години напуснах заради изискванията вкъщи, но почувствах голяма празнота и като организирах времето си, отидох в енорията в квартала, а свещеникът ме прие добре и ме направи катехизатор на децата за първо причастие и олтарен служител. Беше хубав младежки период, макар че трябваше добре да организирам времето си, от което трябваше да се откажа още преди да завърша училище заради изискванията в гимназията, вкъщи и в предвоенната служба. 

Честно казано, когато завърших училище, си мислех за различни университетски кариери в социалната сфера като област на подкрепа и служба на човечеството и обществото. Родителите ми ме насърчаваха да стана професионалист, за да се измъкна от бедността и да преодолея способностите си, но нещо беше в мен и това беше любопитството да вляза в дом за формиране, за да стана свещеник. Така че разпитах и разбрах за това и ме насочиха по пътя с професионалното пастирско образование, навреме да вляза и да посрещна призива вкъщи, всички останаха без думи, защото не очакваха да вляза в семинария. Това, което направих, беше нещо свободно и осъзнато, не мога да отрека, че ми беше тъжно да оставя семейството си и личните си планове, но нещо по-голямо от моите сили ми даде смелостта да го направя. В деня, в който напуснах дома си, те разбраха, че това е много зряла стъпка от моя страна, и я приеха, защото разбраха, че синовете трябва да са щастливи в професионалното разпознаване за цял живот.

По време на свещеническото ми формиране срещнах свещеници от Opus Dei, които изслушваха изповедите ми, насърчаваха ме и ме придружаваха. След като бях ръкоположен за дякон, ме канеха на кръжоци за свещеници, където се чувствах много добре, и именно по този начин срещнах свети Йоземария, на когото се доверих по няколко щастливи съвпадения.

Бях ръкоположен за свещеник на 12 май 2011 г. и станах енорийски свещеник през 2017 г. Продължих да посещавам ритритите за епархийски свещеници, предлагани от Работата, и така се стигна дотам, че през 2021 г., след десет години служба в енория на коренни аймара и периферни общности, ми стана възможно да мисля за висше образование. Откакто се отвори тази възможност, поставих всичко под Божията воля, защото моята епархия преживява трудни икономически времена много преди пандемията, поради което много свещеници в юрисдикцията не можеха да имат тази възможност. Една от трудностите са парите, варирането на националната валута с чуждестранна, след това социално-политическата ситуация в Боливия, Църквата все още е изправена пред преследвания, намаляването на званията.

Новият архиепископ се ангажира с квалификацията на клира и, имайки тази възможност от Университета на Светия кръст, я прие въпреки сложната ситуация, в която се намира нашата поместна църква.

Оттогава всичко е ново за мен, но не се колебая да благодаря на нашия Господ за дара да уча в Папския университет на Светия кръст в Рим. Знам само, че отец Свети Хосемария ми позволи да бъда тук. Давам най-доброто от себе си в този красив опит на вярата и живота. В университета осъзнаваме, че нашият Господ е сред нас, защото католицизмът е осезаем; ние сме от Америка, Европа, Индия, Австралия, Африка. Говорим за Бога, живеем за Него и празнуваме в общение, конфигурирайки се с Исус в Добрия Пастир, за да осветим ежедневието. Благодарим на Бога и на онези, които ни дават възможност да се формираме и да се завърнем в нашите страни с радостта на Евангелието, изпратени като ученици и мисионери".