Саул Руис Гарсия е свещеник в епархията Табаско в Мексико. Преди два месеца той е ръкоположен за свещеник от своя епископ.
На 15-годишна възраст той открива Божия призив, докато участва в движението на юношите в енорията си в община Накахука, в епархията Табаско в Мексико. "Свидетелството за живота на свещениците, които ни придружаваха в енорията, беше вдъхновение да се вслушам в Божия глас, който ми шепнеше в ухото: "Ела, последвай ме", казва той.
След като завърши висшето си образование, той се отзова на призива, който Бог ми беше дал седем години по-рано, но който си спомнях всеки ден като първия път: "Ела, следвай ме".
"От 2016 г. изучавам теология в Университета на Навара благодарение на подкрепата, която получавам от вас.
Тази 2020 г. беше много трудна година и вероятно не сме могли да си представим тази ситуация.
Въпреки това изпитах Божията благодат в живота си, защото на 31 май миналата година бях ръкоположен за дякон в енорията "Свети Николай" в Памплона. Това беше един различен вид празник, изживян в интимността на Международната семинария в Бидасоа, споделен със семинаристите и свещениците, които ми бяха много близки, защото поради ситуацията с пандемията не беше възможно да ни придружат повече хора, както бихме искали.
През юни тази година имах възможност да пътувам до моята епархия, където ситуацията беше малко по-сложна по отношение на пандемията. Нямаше евхаристични чествания с присъствието на хората и трябваше да следя предаванията, които се правеха чрез социалните мрежи.
Още на 15 август ми се обади моят епископ и ми съобщи, че е взел решение да ме ръкоположи за свещеник на 31 август, два дни преди завръщането ми в Испания, тъй като трябваше да продължа с библейските си изследвания.
Ръкоположението за свещеник беше още по-интимно от ръкоположението за дякон, само баща ми и братята ми (10 души) можеха да ме придружат, а тъй като се проведе в главната семинария на моята епархия, присъстваха само семинаристите и свещениците от екипа за формиране, всичко беше при закрити врата.
По време на моето семинарно обучение, продължило общо девет години, когато мислех за ръкоположение в свещенство, очаквах с нетърпение да споделя този момент с Божия народ, но когато дойде моментът, това не беше възможно поради ситуацията, в която се намираме. Въпреки това не съм престанал да усещам духовната подкрепа, която ми оказаха много хора, приятели и познати".
"Благодарен съм им за огромната работа, която вършат, за да можем ние, свещениците и семинаристите, да продължим нашето формиране, формиране с голяма визия за универсалността на нашата Църква.
Нека Бог и нашата Майка Дева Мария от Гваделупа ви благославят изобилно".
