Ролвин Ромеро е на 41 години и е свещеник в епархията Вирак във Филипините. Обучаван е в Международния църковен колеж Бидасоа и е ръкоположен за свещеник през 2006 г. По нареждане на своя епископ се е завърнал в Университета на Навара, за да учи за лиценциат по канонично право.
Казва, че баща му не е приел много добре призванието му, въпреки че с помощта на майка му е успял да му покаже пътя. "Господ ме завладя с привлекателността на живота на свещеника. Бях на дванадесет години, когато постъпих в семинарията. Там намерих щастието: бях там, където трябваше да бъда, и правех това, което трябваше да правя. Имах поводи да откажа, но не го направих".
Въпреки че признава, че връщането към ученето е било трудно, "любовта към това, което правиш" му е помогнала много да се върне към ритъма. Казва, че завръщането в тази страна е като завръщане във втория му дом: "Градът се е променил много, но дълбоко в себе си той все още е моята стара Памплона".
14-те години, които прекарва като свещеник във Филипините, са посветени на организирането на селата в енория. "Възприемам тези години като най-хубавите моменти в живота си. Започнах от нулата, без нищо друго освен с желанието да направя всичко възможно. Бях сред предимно бедни рибари и земеделци, научих много от простата и силна вяра на хората. Спомням си първите седмици от престоя ми там: спях на земята и събирах вода за вкъщи. На сутринта винаги се събуждах с прясна риба, оставена от рибарите пред вратата. Казват, че най-голямата риба винаги е за свещеника. И това е вярно, бедните много ме евангелизираха! Научих се на голямата им вяра, простота, радост и най-вече на щедростта им.
"Ние, филипинците, сме наследили много неща от народната религиозност на испанците. Навара е мисионерска страна. Научавам много и сега разбирам много неща, като отивам в селата: техните обичаи, празниците на покровителите, процесиите...", обяснява той.
Запитан за пастирската си работа, той казва, че е много щастлив: "За мен това не е нещо странно. Ние, свещениците, не сме ръкоположени за себе си, а за да помагаме на хората и да бъдем с тях. Има села, в които на литургията присъстват само 5 или 6 души и може да си мислим, че не правим нищо. Ние обаче трябва да сеем с радост, както сме плод на семето, посято от нашите предци. Ето как сме се развивали".
Той е много благодарен за помощта, която е получил от благодетели, за да може да продължи обучението си, без която то не би било възможно: "Има много хора, които ни помагат и макар да не го виждат, правят много добри неща за Църквата. Подкрепата, която получаваме от тях, е част от Божиите изненади, а радостите, които изпитваме, са и техни. Благодарим ви за постоянните молитви и за щедростта ви. Поверявам ви на нашата Майка Дева Мария и ви пазя да присъствате на всяка Света литургия.
