Рикардо Даниел Кеведо Контрерас е семинарист от епархията Ел Вигия - Сан Карлос де Зулия във Венецуела. Той е най-малкият от трима братя от католическо семейство.
Бакалавър съм по естествени науки, завършил съм Liceo Bolivariano Dr. Alberto Adriani de El Vigía, щат Мерида-Венецуела.
Докато чаках да се запиша в университета, за да уча право, през Страстната седмица на 2013 г. почувствах призива на Господ.
Всичко започна на Цветница, която съвпадна с рождения ден на майка ми. След причастието, по време на благодарствения молебен, успях да намеря отговори на много въпроси, които ме вълнуваха още от детството ми. През всички дни на Страстната седмица ходих на тържествата, но трябва да подчертая Крисмалната литургия.
Преди началото на литургията една дама (която никога повече не видях) се приближи до мен, за да ми каже, че семинаристите са извикани да се подготвят за началото на литургията. Отговорих й, че не съм семинарист, но тя настояваше.
Това, което се случи след това, обикновено може да се обобщи с две изречения. Това на пророк Йеремия: "Господ ми каза: Преди да те създам в утробата, те избрах, преди да излезеш от утробата, те посветих и те поставих за пророк на народите. Аз казах: -О, Господи мой, ето, не мога да говоря, защото съм още дете. Господ ми каза: "Не казвай, че си дете; където те пратя, ще отидеш; каквото ти заповядам, ще говориш. Не се страхувай от тях, защото Аз съм с теб, за да те избавя. -оракулът на Господа-(Йер 1:4-7) и на Свети Августин, епископ на Хипон: "..." (Йер 1:4-7) и на Свети Августин, светият епископ на Хипон: "...".Късно те обичах, красота толкова стара и толкова нова, късно те обичах! и ти беше вътре в мен, а аз бях навън, и затова те търсех отвън....".
Първото нещо, което направих, беше да поговоря за това с моя енорийски свещеник, дон Герман, който много се зарадва за мен и ме посъветва да бъда служител на Олтара "за известно време", докато участвам в професионалните ретрити.
Изненадата ми беше, че едва два месеца по-късно ми съобщиха, че през август ще има прием за семинарията, а аз не бях казал на семейството си за това, но когато им казах, това беше голяма радост за всички, особено за баща ми, който имаше брат семинарист (Ромуло), починал от левкемия, когато му оставаха само няколко месеца до края на обучението.
На 29 септември 2013 г. постъпих в семинарията "Сан Буенавентура" - пропедевтика, която беше страхотно преживяване за общността. В тази Семинария след това изучавах 1-ва и 2-ра философия. Любопитно е, че точно в годината, в която започнах обучението си, моята епархия остана вакантна и Д. Герман, моят енорийски свещеник, пое управлението на епархията за малко повече от две години. Герман, моят енорийски свещеник, пое епархийската администрация за малко повече от две години.
През март 2015 г. Светият отец Франциск назначи бившия ми ректор Хуан де Диос за епископ на епархията Ел Вигия - Сан Карлос дел Зулия. Епископската му хиротония се състоя на 4 юли 2015 г. в моята енория, катедралата "Дева Мария на вечната помощ". В края на литургията той ми каза, че иска да остана една година да работя с него в Курията и да му помагам в комисията по литургията, което беше радост за мен, но същевременно и голям ангажимент.
Когато "пастирската година" свърши, той ми каза за намерението си да уча трети курс философия в семинарията на Дева Мария от Пилар и така стана. Няколко месеца по-късно той ми каза, че ще учи в семинарията само една година, тъй като е планирал да ме изпрати да уча в семинарията в Мадрид.
Сблъсквайки се с тази новина, започнах да оформям документите за паспорта си, което във Венецуела става все по-сложно. Става дума за януари 2018 г. През юли ми каза, че вече не е възможно в Мадрид и че трябва да продължа в Семинарията "до второ нареждане".
Все още нямаше нищо за паспорта, въпреки че ходих два пъти до централния офис в Каракас и не получих никакъв отговор (беше възможно с "контакти" или с агенти, които взимаха до 2000 долара, но аз нямах нито една от двете възможности). През ноември монсеньор Хуан де Диос ми изпрати документите, които трябваше да изпратя, за да кандидатствам за прием в университета в Навара.
На 17 май 2019 г. пристигна папката с всички документи от университета и аз останах без паспорт. Поверих ситуацията на блажената Гуадалупе Ортис и изчаках няколко седмици. Излязох от Семинарията, за да уредя необходимите паспортни формалности в Каракас, но никъде не виждах светлина.
Когато всичко изглеждаше загубено, без пари и без "контакт" в централата на агенцията за идентификация, някой се приближи до мен и ми каза да го последвам. Влязохме в една стая, където минаваха само висши държавни служители, и изведнъж се озовах пред един чиновник, който ми каза: след два дни ще имаш паспорт, и така и стана. Трябваше да платя съдебната такса и в рамките на 48 часа получих паспорта си.
Всичко е благословия. Трябва да призная, че откакто започнах формирането си (2013 г.), мечтаех да дойда в Университета на Навара, но го виждах като далечна перспектива, тъй като в моята епархия не е прието да се изпращат семинаристи да учат извън страната, а всъщност аз съм първият.
Сбогуването с дома беше малко трудно, със сълзи и много смесени чувства, но все пак намирам покой в думите на папа Бенедикт XVI от 19 април 2005 г.: ".....Господи, защо ме питаш за това и какво искаш от мен? Това е тежко бреме, което слагаш на раменете ми, но ако ме помолиш, ще спусна мрежите си по Твоята дума, уверен, че ще ме водиш, дори с всичките ми слабости.".
И както самият той каза при последното си изслушване: "Да обичаш Църквата означава също да имаш смелостта да вземаш трудни и болезнени решения, винаги с оглед на доброто на Църквата, а не на собствените си интереси." (27/II/2013).
За това винаги си спомням прощалните думи на енорийския свещеник на летището: "Не забравяй Ричард, откъдето си дошъл, за да бъдеш добре обучен да служиш по-добре".
