Francis Mutua Simon е на 42 години и е от Kitui, Кения. Постъпва в семинарията през 2006 г. и я завършва през 2014 г., като през 2015 г. е ръкоположен за дякон, а година по-късно - за свещеник.

"Произхождам от шестчленно семейство. Аз съм най-голямото дете в католическо семейство, в което има пет момчета и едно момиче. Родителите ми са живи и са католици. Всички членове на семейството ми са отдадени католици и когато усетих призива към свещенството, те наистина ме подкрепиха въпреки съпротивата на общността.

Общността беше против това да стана свещеник, и то защото съм първият и единствен свещеник в моето село: това им звучеше странно, тъй като никога преди не бяха мислили или чували за подобно нещо. В крайна сметка обаче общността беше благодарна за дара на моето свещеничество.

По-късно, след ръкоположението ми, бях изпратен да помагам в енорията. Оттогава съм служил в две енории и в епархията си като цяло. Не беше лесно поради многото проблеми, с които лично се сблъсках. На първо място, големите разстояния, за да стигна до християните в различните села, което означава да пътувам с мотор около 100 км с всички рискове поради липсата на добри пътища и инфраструктура: например през дъждовния сезон пътищата са напълно непроходими. Трябваше да се сблъскам и с проблема с липсата на финансови средства не само за физическо и технологично общуване с християните, но и за материалната им подкрепа в образованието на децата, което е от съществено значение особено за сираците, които са най-бедните и най-нуждаещите се.

В моята епархия обаче положението не е лесно за християните като цяло, тъй като повечето от тях са много бедни и все още зависят от подкрепата на Църквата, дори на свещениците, които също са бедни и често не успяват да помогнат на някои семейства, които не успяват да съберат достатъчно храна, за да оцелеят за един ден. Съществува и сериозен проблем с образованието: мизерията, която имаме, не е само материална, но и духовна, човешка и културна, защото много малко хора са образовани и възпитани: например имаме много малко католически училища, поради липсата на пари за създаване на структури в енориите. И накрая, има проблеми с вярата: повечето хора не обръщат голямо внимание на духовните нужди на душата си, като например да присъстват на евхаристийните чествания, а са по-загрижени да намерят вода за ежедневието си или пасища за добитъка си: много е трудно да се говори с тях и да ги убедиш в необходимостта и важността на Литургията и на вярата.

По време на енорийския ми апостолат епископът ми ме помоли да отида да уча канонично право в Папския университет на Светия кръст в Рим. Това се дължеше на различните нужди в епархията. Целта на епископа е да продължа да апостолствам в епархията, след като придобия чрез обучението си знания в областта на каноничното право. Това ще бъде от голяма полза за епархията, тъй като има много пасторални проблеми, които се нуждаят от незабавно внимание и грижи. Бог използва различни средства и начини, за да достигне до своя народ, а образованието е едно от тях.

Вярвам, че след обучението си ще мога да достигна по специален начин до вярващите християни в моята епархия. Това не е лесно, когато се вземе предвид финансовият аспект, както споменах по-рано. Затова си представете колко важна е вашата финансова подкрепа, за да се сбъдне тази мечта и да продължим да допринасяме за мисията на Църквата, която е спасението на душите.

Благодаря ви за подкрепата, която оказвате на моята формация, на моята епархия и на моята страна. С благодарност ви насърчавам да продължите да ме подкрепяте в това, за да мога да осъществя мечтата си.

Знам за жертвата, която правите заедно с мен и Църквата в мисията си. Молитвите ми винаги ще бъдат с вас.