Луис Давид Ернандес Крус е семинарист от епархията Табаско, в югоизточната част на Мексико.
"Трябва да кажа, че моето призвание не се появи в един конкретен момент, когато си казах: "Имам го, искам да бъда свещеник! Това беше по-скоро плод на честия контакт с Евхаристията, нямаше нищо друго, което да ми харесва повече от това да бъда близо до олтара и че Светата литургия беше моята ежедневна сила за другите ми ежедневни дейности.
Като всички млади хора на моята възраст, аз бях момче, което живееше нормален живот, искайки да се стреми към това, което светът ни продава като нещо ново или към това, към което сме призвани, да направим професионална кариера, да бъдем успешни в работата, да трупаме материални блага и да се радваме на определен престиж. Всичко това, за да бъдем това, за което сме подготвени от най-ранна възраст, за да се обучим да се стремим към подобен статус.
Въпреки това, когато опознах много от реалностите на конкретната църква в моята епархия, осъзнах и значението на светите свещеници, които могат да помагат на Божия народ. Евхаристията беше моята духовна храна, която ми помогна да мога да служа на другите в различните движения или в пастирската работа в моята енория и чрез молитвено разсъждение реших, че Господ ме призовава към свещенство и постъпих в свещенство в моята епархия, където учих почти две години, до пристигането ми в Бидасоа.
Пристигането ми в Бидасоа беше необичайно, извън времето, в което обикновено пристигат почти всички, но без съмнение Божието време е съвършено и Той знае по кои пътища да ни води.
Като бях тук, успях да видя богатството на Вселенската църква, споделих много преживявания с моите спътници и се наслаждавах на всеки миг с Господ.
Любопитното в моя престой беше, че от известно време съм най-младият в семинарията или че мога да помагам на семинаристите, които не говорят испански, с езикови проблеми, когато учат.
Както ни учи Исус в Евангелието. "По това ще познаете, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си". (Йн 13, 35) именно в тези малки моменти, които може да изглеждат незначителни, се ражда братството на семинарията, а в бъдеще и свещеническото братство или дарът на едно за верните в съответните ни епархии".
"Благодарение на голямото му съдействие за формирането на бъдещите пастири на Църквата в различни части на света.
Благодаря на всички вас за постоянните ви усилия и отдаденост, моля ви да не спирате да се молите за свещеническите звания и особено за тази общност на Международната семинария Бидасоа, която постоянно се моли за всеки един от вас, с обич и благодарност."
