Ернандо Хосе Белло Родригес е семинарист в епархията на Картахена в Колумбия.
Когато е само на 16 години, Ернандо Бело (Колумбия, 1993 г.) намира в дома си биографията на Йоан Павел II. Той винаги е бил голям читател и благодарение на това хоби Бог му отваря очите. Било лято и той казва, че макар да не разбирал много неща, книгата му харесала: "Прочетох я на едно сядане и беше дълга около 1300 страници. Неговата фигура ме впечатли толкова много, че реших, че искам да уча богословие. Не за да стана свещеник, а просто да уча богословие, защото предполагам, че все още не смеех да призная призванието си".
Скоро след това започва периодът му на разсъждение. Когато настъпва моментът да избере университетска степен, духовният му ръководител му препоръчва, преди да постъпи в семинарията, да изучи гражданска професия. Той му разказал за Памплона и след като го обсъдил с родителите си, през септември 2011 г. той дошъл да учи двойна диплома по философия и журналистика.
"Първата ми гражданска кариера ми помогна да се ориентирам и да стъпя на земята. Вместо да ме отклони от Божия призив, тя ми помогна да го укрепя. Така малко по малко усъвършенствах призванието си. Сега съм в същинската семинария, но осъзнах, че семинарията не е място, а време", казва той.
Това, което Ернандо не знае до момента, в който разказва на родителите си за призванието си, е, че то е плод на молба, която майка му отправя към Дева Мария от Межугор: "Родителите ми не можеха да имат деца, затова се възползваха от посещението на образа на Дева Мария в катедралата на Картахена де Индиас, за да отидат и да ѝ се помолят. Майка ми каза на Дева Мария: "Ако ми дадеш син, аз го посвещавам на Твоя Син. На 1 май - първия ден от месеца на Мария - се родих аз и тъй като Бог не може да бъде надминат в щедростта си, три години по-късно се роди и брат ми.
Освен към Дева Мария, по очевидни причини, той изпитва особена почит към свети Йоан Павел II, свети Хосе Мария Ескрива и света Тереза от Исус. "Обичам Авила и винаги, когато съм бил там, много ми е харесвало", казва той. И казва, че с удоволствие би могъл да помага в някоя енория там през лятото.
По време на следването си в университета той е развил любовта си към писането, работил е като доброволец в Tantaka, като е оказвал подкрепа на училището, и е бил част от екипа на Arguments, където е сътрудничил на уебсайта. Понастоящем живее в Международната семинария в Бидасоа и, с Божията помощ, през юни 2022 г. ще завърши бакалавърската си степен по теология: "Ако съм роден в Картахена, мисля, че това е така, защото Господ иска да бъда там. Бих искала да се върна в Колумбия и да помагам във формирането на званията. От Света Тереза и Свети Йосиф Мария научих, че призванието трябва да се разглежда като култивиране на приятелска връзка с Бога. Когато това приятелство съществува, вие отразявате радостта на вашето призвание.
"Много съм щастлив от формацията, която получавам с оглед на свещенството, във всичките му измерения: духовно, човешко, академично и пастирско. Все повече осъзнавам, че не съм способен да отговоря на дара на призванието със собствените си сили - малко, за да кажа истината -. Оттук и значението на хората и институциите, които помагат на човека да развива по свободен, радостен и щедър начин призива, получен от Бога.
Надявам се, че повече семинаристи ще могат да се възползват от средствата за формиране, които получавам аз, така че във всеки от свещеническите звания да бъде изковано сърце като това на Исус Христос. Бих искал да осъзнаете, а ако вече знаете това, още повече, че именно за това допринасяте: сърцата и душите да се формират по подобие на сърцето и душата на Исус Христос. Благодаря ви за това наследство! Не спирайте да се молите за нас. От моя страна можете да разчитате на моите молитви".
