"Казвам се Гилермо Андрес Перес Отаола и съм роден на 28 април 1989 г. в град Каракас, Венецуела. Имам трима братя и една сестра, аз съм последният от четиримата. Родителите ми винаги са били отдадени на семейството си и днес имат 10 внука.
Чувствам призива за кандидат за свещенство чрез опита на Бога в моя живот, в различни форми, моменти и интензивност. Бих могъл да кажа, че това е една лична житейска история, в която малко по малко и по един обикновен начин се уча да приемам и признавам участието на Бога, Който ми е дал Живот, възможността да израсна в семейство, което ми позволи да получа вярата като семе и която с течение на времето се разраства, не защото е мое дело, а защото виждам, че Бог е искал това и аз малко по малко се уча да го желая по този начин, сред светлините и сенките на живота.
Да се чувствам призван към свещенството е дар от Бога, но също така е важно да се признае, че този дар се изразява обичайно чрез моите родители, братя и сестри и толкова много хора, които ме придружаваха по пътя, заедно с опита от личното израстване, образованието, вярата и професионалното развитие. Има още какво да се каже, личният опит чрез молитвата, тайнствата, духовното ръководство и постоянното формиране във вярата беше важен. По този начин се научих да съзерцавам Божиите дарове, бих могъл да кажа, че те са ни представени като истина, която просветлява разума, не му противоречи, а го просветлява, за да ги приеме свободно, че те осигуряват радост и мир, които никой друг не може да даде, и че те са част от нашата конкретна житейска реалност, която се развива с времето.
Днес продължавам формацията си в Рим в Университета на Светия кръст с разрешението на моя епископ, монсеньор Виктор Уго Басабе. Епархията се нарича Сан Фелипе, това е венецуелска епархия, която преживява трудни времена поради сложните исторически моменти, през които страната преминава вече повече от двадесет години. Това е епархия с малък презвитериат, въпреки че териториалното ѝ разширение е важно, и като цяло разполага с малко ресурси. Кризата във Венецуела е ситуация, която за съжаление се изстрадва под различни форми в обществото и степените ѝ на сложност са различни, но тя засяга всички. Католическата църква във Венецуела е - слава Богу - широко разпространена реалност и по отношение на презвитерите тя има около 2068 свещеници, разпределени в църковните провинции, които включват 9 архиепископии и 26 епархии".