Сесар Давид Вилялобос е семинарист от епархията Кабимас във Венецуела.
"След като вече имах изграден житейски проект, като всеки млад човек, който търси свобода и нови предизвикателства, реших, че животът ми ще бъде ориентиран към професионалната сфера.
Учех инженерство в университета, увлечен по технологиите и повлиян от свой роднина, открих призванието си сред кабели, двоични кодове, компютри, много часове учене и работа, което според мен беше моето щастие.
Без да съм твърде близо до църквата, животът ми си вървеше по старому - учене, работа и помощ за семейството. Нищо нямаше да ме спре да постигна мечтаните цели.
От един момент нататък нещата не вървяха по план и почти стигнах дъното.Реших да се обърна към църквата, за да я опозная малко по-добре и да намеря мира, за който толкова много хора говорят, а аз исках.
Моята история започва с този първи контакт - духовно уединение, което не само бележи пътя ми. А преди и след срещата с любовта на обичащите, Исус Жив в мен, но то щеше да бъде решаващо, без да го знам, за съдбата на моя живот и на семейството ми в ръцете на Господ.
Включването ми в службата на енорията в харизматичния апостолат, молитвата и изучаването на Светото писание ме накараха да разбера истинския смисъл на живота, защо Бог е наш баща и колко много ни обича. Евхаристийното обожание, моят голям път за молитва, беше стъпалото, което по-късно щеше да ми даде сили да оставя всичко и да Го следвам още по-отблизо.
Един ден се запитах какво ли е усещането да си от другата страна на олтара, бях толкова любопитен, че попитах енорийския си свещеник, а той ми каза: "Чаках този въпрос", щеше да ми даде някакви указания и дълго време щях да се моля, без да знам, че съм една крачка по-близо до влизането в семинарията.
Няколко седмици по-късно човекът, който отговаряше за званията, ми се обади от семинарията, за да ме покани на срещите. Бях много притеснен и започнах да присъствам, без да знам какво ще се случи. С помощта на големи братя във вярата реших да вляза в опита в пропедевтичната семинария в Кабимас.
Отначало семейството ми го прие с тъга, всички мислеха, че съм уредила живота си, но не си представяха, че Бог ще промени плановете ми, написани на обикновени листчета.
Това беше началото на моето приключение към свещенството с много отдаденост и желание да вървя напред, изоставяйки начина си на живот, за да приема този на служене на Господ.
След встъпителната година бях повишен в епархийската духовна семинария "Свети Тома Аквински" в Маракайбо, Венецуела, където започнах ученичеството си с философски изследвания.
Много преживявания, много братя и сестри във вярата, които ви помагат по пътя, необикновени хора, които маркират пътя, който трябва да следвате.
Междувременно семейството ми промени мнението си и сега виждаше в мен бъдещ свещеник с радост и щастие в Господа; Бог е този, който може да направи това, да промени сърцата, плановете и идеите. В края на етапа на ученичеството моят епископ ми каза, че е решил да продължа богословското си образование в Университета на Навара, а по време на престоя си в Испания ще пребивавам в Международния църковен колеж в Бидасоа.
Учудването ми беше такова, че не вярвах, че нещо подобно може да ми се случи, и така бяха извършени всички процедури за пътуването ми до Испания, повечето от които станаха много трудни поради пандемията и бюрокрацията. Един от анекдотите е, че през цялото време до последния ден от престоя ми във Венецуела трябваше да се хвърлям в бездната и да се уповавам на Бога, че ангелите ще ми помогнат и ще ме защитят. Нищо от това, което планирах, не се случи, Бог променяше всичко до последния ден. Най-доброто и необикновено решение, което някога съм вземала в живота си.
Всичко това е за слава на Господ Исус. Свети Архангел Михаил, моли се за нас".
