Белви Делфан Диандага е роден в семейство, в което баща му е католик, а майка му - протестантка, така че е имал възможност да избира между двата възгледа за християнската вяра.
Още от дете имах възможността да участвам в литургията, макар че нямах реални познания за нея, но въпреки това това беше момент на щастие за мен, защото това беше време на среща и взаимно и общо споделяне. Точно на четиригодишна възраст започнах да изразявам желание да придружавам баща си на неделната литургия и това, докато растях, оказа голямо влияние върху мен. Още на тази възраст забелязах признаците на склонността си към католическата вяра, тъй като произхождах от семейство със смесени религиозни традиции, с майка евангелистка (протестантка), и имах възможност да приема една или друга традиция. Но към католическата вяра се ориентирах още на седемгодишна възраст, когато отидох да се запиша в курсовете за въвеждане в християнския живот (катехизис), без да кажа на баща си, който обаче скоро щеше да ме забележи и насърчи.
По време на този период на посвещение подех инициативата да се присъединя към скаутското движение заедно с братовчед ми, а след това и към движението на момчетата за олтар, въпреки че по онова време не изпитвах желание да стана свещеник, защото мечтата ми беше да стана офицер от армията или дори магистрат, да защитавам потиснатите и да се боря с несправедливостта в моята страна.
В края на средното си образование някак си осъзнах, че Господ ме призовава да му служа. Това желание стана по-ясно по повод на свещеническото ръкоположение на свещеник от Ордена на Светата Троица. Не мога да опиша какво се случи в този ден, но мога да кажа най-общо, че тази прекрасна среща с Христос преобрази целия ми живот. Както казва свети Августин, "никой не може да срещне Христос и да остане същият".
Белви е ясен: девизът на живота му е словото на апостол Павел към коринтяните (1 Кор. 15:10): "По Божията благодат съм това, което съм, и благодатта, която ми даде, не беше безплодна" (1 Кор. 15:10).
След като почувствах Божия призив, един ден, на връщане от репетициите на енорийския ми хор, побързах да говоря за това с баща ми, защото две години по-рано се бях събрал там с баща ми, за да пея и да възхвалявам Бога чрез литургична анимация, особено на Литургията, която за мен беше силен момент на среща с Христос: момент на екстаз, когато сърцето ми се изпълваше с радост. По-късно, без съмнение, щях да открия чрез богословски изследвания, че Евхаристията е тайнството на тайнствата, центърът на цялата католическа християнска духовност, защото е тайнството, в което Христос присъства напълно. И все повече и повече осъзнавах възвишеността и благородството на свещеничеството. Защото Исус, призовавайки ме в Своята тайна, искаше да ме направи служител на Евхаристията, а това е просто благодат. Затова и моето слово за живот, взето от Първото послание на Свети Павел до коринтяните (1 Кор. 15, 10), описва именно това измерение на благодатта: "С Божията благодат съм това, което съм, и благодатта, която ми даде, не беше безплодна". Затова постоянно благодаря на Бога за дара на свещеническото призвание и същевременно благодаря на всички, които направиха възможно тази благодат да се осъществи, и на всички, които ми помагат да живея достойно това призвание.
Призив за работа в полза на епархията в Бразавил и на Църквата в Конго
Повече от деветдесет процента от населението на Конго е християнско, като католиците съставляват повече или по-малко от петдесет и два процента, но има голям напредък на Евангелската (протестантската) църква. Ето защо е все по-необходимо да има добре обучени свещеници в добра културна среда, които да работят в Католическата църква не само за формирането на клира и Божия народ, но и за евангелизацията и апостолството сред бедните и хората в духовна и материална нужда.
Точно по тази причина, след като завърших каноничното си образование по философия и след това по богословие, реших, след като бъда ръкоположен за свещеник, да се върна във Висшето училище, за да продължа обучението си по философия там... Кой би могъл да си представи, че в нашата епархия, толкова бедна на средства, можем да имаме възможност да обучаваме свещеник в чужбина? Но две години по-късно моят епископ сметна за необходимо да отида в Рим, в Папския университет "Санта Кроче", защото се смяташе, че е необходимо един свещеник да бъде формиран в академична и мултикултурна среда, подходяща за формиране и цялостно развитие, и след това да се върне на работа в епархията.
И така, благодарение на стипендия от фондация CARF - Centro Academico Romano, мечтата ми се сбъдна и днес съм на път да завърша бакалавърската си степен по философия. Не мога да изразя с думи благодарността си към моите благодетели от CARF за всичко, което са направили за мен: мога само да им препоръчвам всеки ден, за да може Бог да ги изпълни с благодат и благословения.
