Росемберг Аугусто Франко Барера е семинарист от епархията Санта Роса де Лима в Гватемала.
"Изминаха 5 години, откакто постъпих в семинарията вкъщи.Спомням си много добре, че преди да постъпя, преминах през период на много съмнения. Работех в едно училище като начален учител, но не спирах да ходя на литургия и да посещавам младежката група. Един ден, докато посещавах Пресветото тайнство, срещнах отвън стария си учител по английски език и той беше толкова изненадан, че ходя на църква, горкият човек, може би бях толкова лошо възпитана, че му се стори странно, че отивам при Исус.
Този учител ме попита: "Какво казваш на Исус в молитва?" Аз му казах много смутено: "Нищо, не знам какво да Му кажа, просто Го виждам", а той ми каза: "Кажи Му, Исусе, помогни ми да се влюбя повече в Теб". От този ден нататък молитвата ми винаги започва и завършва по този начин. Това ми помогна да чувам по-ясно Божия призив.
Времето минаваше и чрез Фейсбук писах на енорийския си свещеник за това, което започвах да чувствам и не виждах ясно, и така се роди придружаването за моето призвание, още от дете усещах ясно този призив, дори си играех да отслужвам литургия, но си мислех, че това е детска илюзия, но Господ беше подготвил всичко за мен.
През 2015 г. постъпих в Националната висша семинария "Успение Богородично", където започнах своето формиране. Трябва да кажа, че съм много благодарен на майка ми, защото тя беше тази, която ме приближи до Бога от най-ранна възраст. В нея видях и винаги виждам голямата любов, която Бог ми дава, защото тя винаги се е отдавала на Него. Спомням си първата благодат, която Бог ми даде, докато бях в семинарията, че баща ми може да обича католическата вяра и Пресвета Богородица.
През 2018 г. завърших обучението си по философия и именно през тази година моят епископ ме покани да уча в Университета на Навара и да се обучавам в CIE Bidasoa. Не отричам, че в началото бях много уплашена от мисълта, че ще напусна семейството и страната си, което ме накара да мисля, че е по-добре да откажа, но в тази покана видях призив от Бога да се доверя повече на Неговите планове и по-малко на моите, затова казах "да" на моя епископ.
Както се казва в Евангелието: "На когото е дадено много, от него се изисква много" и с това убеждение дойдох, но преди всичко в сърцето ми винаги е имало голям копнеж за святост. Разбира се, аз не съм светец, имам още много път да извървя, но тук, у дома, в Бидасоа, винаги ни напомнят, че е възможно да бъдеш светец от обикновените хора. Това, че съм тук, ме кара да се чувствам много обичана. Виждам богатството на Църквата, представено в лицата на моите братя, виждам универсалността на Църквата, а в подкрепата на благодетелите - любовта и милосърдието на светия Божи народ, това ме мотивира да продължавам да откликвам по-щедро на Господа".
