Гонсалвеш е млад анголец, който открива призванието си на осемгодишна възраст. "Сърцето ми гореше и мечтаех да стана катехизатор", спомня си той с умиление. Днес, заедно със свой придружител, той е един от първите анголски семинаристи, които учат в Международен семинар в Бидасоав Памплона.
Ангола е богата на природни ресурси като диаманти и петрол. Въпреки това тя все още е изправена пред големи предизвикателства. Липсата на чувство за принадлежност сред гражданите и липсата на отговорност на някои управници пред общото благо допринасят за продължаващата бедност.
Гонсалвеш Какома Кахинга е напълно наясно с предизвикателствата, пред които е изправена страната му. Въпреки че свещеническото му призвание е насочено към евангелизацията и извършването на тайнствата, той знае, че чрез служението си ще може да допринесе за благосъстоянието на много свои сънародници.
"Въпреки бедността, недостига на училища, липсата на пътна инфраструктура и недостатъците в здравната система, всеки, който посети моята страна, ще открие преди всичко радостта на нейните жители. Гостоприемството, смирението, желанието за учене и единството между различните култури са живи знаци на анголския дух и привилегировани начини за евангелизация. Бих изтъкнал и дълбоката вяра на хората и тяхната жива литургия, която позволява автентична среща с божественото, без да забравяме очарованието на нашата природа и богатството на нашата гастрономия", казва с ентусиазъм този млад анголец (1999 г.).
Принадлежи към епархията на Луена, най-голямата в Ангола, с площ 223 000 км². Заедно със своя придружител е първият анголец, който учи в Международната семинария в Бидасоа. Тази година той ще започне третата си година на обучение по теология. "Винаги съм определял призванието си като истинско божествено провидение", казва той.
Гонсалвеш може да се обучава в Бидасоа благодарение на подкрепата на фондация CARF, която покрива разходите за свещеническата му подготовка. Този ангажимент към формирането е един от основните стълбове на Фондацията: да подпомага званията в страни с по-малко ресурси, така че нито едно да не бъде загубено поради липса на финансови средства.
"Произхождам от скромно селско семейство с осем души: четирима мъже и три жени. Аз съм седмото дете и единственото, което все още учи, тъй като братята и сестрите ми вече са създали собствени семейства. Родителите ми, макар и в напреднала възраст, са все още живи. Всички семейството ми е християнскоНо само майка ми, брат ми и трите ми сестри са католици, а останалите принадлежат към други християнски деноминации. Въпреки икономическите ограничения, израснахме в среда, изпълнена с човешки и религиозни ценности, които дълбоко са белязали живота ни", казва Гонсалвеш.
Призванието му за свещенство се ражда, когато е на осем години. "Всяка неделя ходех на църква с майка ми и с увлечение наблюдавах как катехистът обясняваше четенията. Усещах как сърцето ми гори и мечтаех един ден да стана катехизатор".
Това желание се засилва през 2012 г., когато в неговата община от Бразилия пристигат религиозни свещеници от Конгрегацията на тайнствата на Дева Мария. Те основават енорията "Свети Антоний от Лисабон" и със свидетелството си за живота, отдадеността си на Божието слово, службата си в най-отдалечените села и грижата си за възрастните хора и децата на улицата напълно променят визията му: "От желанието да бъда катехист почувствах призив към свещенството", казва той.
Призванието му обаче не е лишено от трудности и изпитания, които дълбоко бележат пътя му до степен, в която почти претърпява корабокрушение.
През 2014 г. той се премества в друга община, за да продължи обучението си, и през това време се отдалечава от църквата. През 2016 г. завършва втория цикъл, връща се в селото си и не може да продължи обучението си поради липса на финансови средства.
"През тази година имах други планове: да създам семейство и да си търся работа. Господ обаче имаше други пътища за мен. Свещениците разговаряха с мен и с родителите ми и ме поканиха да участвам в професионално формиране с цел да вляза в семинарията. И така, през 2018 г. постъпих в Пропедевтичната семинария "Свети Йоан Мария Вианеи".
Три години по-късно, през 2020 г., свещениците, които финансират обучението му, се завръщат в родината му и той не може да продължи поради липса на средства и решава да напусне семинарията. Въпреки това, благодарение на намесата на ректора и на една щедра дама, която предлага да плати обучението му, той успява да постъпи във висшата философска семинария "Свети Йосиф", където учи три години.
В момента Гонсалвеш участва в международния семинар Bidasoa в Памплона. "Това беше истинска изненада за мен, както и за семейството ми. Това е възможност да израствам в призванието си, в мисията си и да съзрявам още повече във формирането си", казва той с благодарност.
Съзнавайки пастирската нужда в страната си, той добавя: "В моята епархия, въпреки че има много католици, има малко свещеници и малко енории. Ето защо съм дълбоко благодарен на всички благодетели на Фондация КАРФ за възможността, която ми предоставят. За мен пребиваването в Бидасоа е голямо богатство, защото ми позволява да открия величието на универсалната Църква".
Тя завършва свидетелството си с искрена благодарност към Фондация CARF, чиято помощ е била ключова за нейното призвание.
Марта Сантинжурналист, специализиран в областта на религията.
