Мечтата за неговото призвание го отвежда в Рим, където се обучава за свещеник в Папски университет на Светия кръст и е в първата година от първия цикъл на богословието.
Бенедикт Айхер е роден на 26 април 1999 г. в Розенхайм, Бавария, Германия, на около 90 км от Марктл ам Ин, където е роден Йозеф Ратцингер, по-късно папа Бенедикт (Бенедикт на немски) XVI.
Този млад германец работи в Рим и е част от института Делото на първосвещеника ИсусКатолическа общност, посветена предимно на освещаването на свещениците и насърчаването на живот в служба, молитва и апостолат. Нейната харизма е съсредоточена върху посвещаването на Непорочното сърце на Мария и стремежа към християнско съвършенство чрез евангелските съвети за бедност, целомъдрие и послушание.
Бенедикт Айхер израства с двамата си братя в малко селце в Баварските Алпи, където семейната работа, молитвата и християнските ценности са основополагащи. Като дете родителите му го учат на важността на жертвата и посвещението на другите, полагайки основите на призванието, което по-късно го кара да иска да стане свещеник.
"Родителите ни научиха на едно нещо: да правим жертви от любов към другите. Винаги имаше много работа, така че скоро се наложи да помагаме. Тъй като нямахме сестри, домакинската работа също беше нещо естествено за нас", казва тя.
Католическото наследство на Бенедикт се простира до дядо му, който е учил заедно с наследника на Свети Йоан Павел II, папа Бенедикт XVI. Това семейно наследство, заедно с традициите на Църквата, създават среда, благоприятна за това Бенедикт да култивира вярата си от ранна възраст.
"Родителите ми са получили дълбоко католическо влияние от собствените си родители и от Църквата. Баща ми прекара много години в малка семинария. Дядо ми също е посещавал семинария, заедно с Йозеф Ратцингер, с искреното желание да стане свещеник, но Втората световна война прекъсва обучението му. Когато се върнал от затвора във Франция, той искал да продължи обучението си, но заради преживяното вече не можел да намери спокойствието, от което се нуждаел, за да учи", разказва Бенедикт.
От ранна възраст той и братята и сестрите му посещават месата всяка неделя и са запознати с католическите традиции от родителите си. По този начин у дома се създава среда, в която Бог да върши своята работа.
След първото ми причастие казах на майка ми: "Сега ще започна да бъда олтарник, а после ще вляза в манастир", казва той с усмивка.
Въпреки че мечтае да стане дърводелец, сърцето му е покорено от Божия призив за свещенство. През младежките му години Дева Мария изиграва основна роля в насочването му към живот на молитва и посвещение. На петнадесетгодишна възраст, след известна съпротива, той най-накрая приема призванието си, като предприема конкретни стъпки за постъпване в семинарията.
"Призванието ми за свещенство дойде още като дете, но мечтаех да стана дърводелец. Чичо ми, който за съжаление вече е на небето, беше бенедиктински монах и работеше като дърводелец в манастира. Когато бях дете, исках да се обучавам там заедно с него, но с времето това желание изчезна.
По време на обучението си в училище той е бил много срамежливо момче. Вкъщи, от друга страна, той много се притесняваше. Гимназията го отвежда от селото в града. "В моето училище все още имаше християнски ценности. Това, заедно с покровителството на Дева Мария, ме спаси от много неща. Всъщност никога не излизахме от вкъщи, без да се помолим с майка ни пред статуята на Богородица и да направим кръстния знак със светена вода.
Въпреки че дърводелството е нещо, което привлича Бенедикт, за него има друг път. "Винаги ми е харесвало да участвам в групата на момчетата от олтара. Това беше моето предпочитание до края. След няколко години аз и братята ми станахме старши олтаристи и водехме групата според възможностите си. Помагахме и в други енорийски дейности, като например подготовката за конфирмация. В продължение на много години свирех на теноров рог в маршовата група. Halfinger Bläserkreis".
Дева Мария винаги е искала да му донесе Исус. "На дванадесетгодишна възраст започнахме да посещаваме ежемесечните конференции на Легионерите на Христос, където намирахме духовна храна. На четиринадесетгодишна възраст аз и братята ми започнахме да участваме в младежки лагер на всеки два месеца, също духовно придружавани от Легионерите на Христос. В крайна сметка станах част от организационния екип, където заедно с по-големия ми брат се грижех основно за финансовите задачи.
Този период оказва голямо влияние върху живота му във вярата, тъй като го води към Евхаристията и изповедта. На петнадесетгодишна възраст той отново усеща призива към свещенството. "Той беше кратък и аз го отхвърлих категорично. През следващите години интервалите, в които усещах този призив, ставаха все по-кратки и все по-интензивни".
Молитвените групи, които посещава, му казват да се моли за бъдещата си съпруга. Бенедикт все още не бил приел призванието си, но не можел да се моли, без да добави: "А ако имаш друг път за мен, дай на някой друг добра съпруга", казва той с радост.
Исус спечелва сърцето му и Бенедикт постепенно приема призива за свещенство.
Днес Бенедикт е семинарист и изучава теология в Папския университет на Светия кръст благодарение на подкрепата на Фондация CARF. С помощта на благодетелите Бенедикт не само е успял да получи качествено образование, но и е почувствал духовната и материалната подкрепа, необходима, за да продължи мисията си да служи на Църквата.
Историята на Бенедикт Айхер е жив пример за това как вярата, работата и щедростта на благодетелите на Фондация КАРФ могат да променят живота и да укрепят Църквата.
Херардо Ферара
Завършва история и политически науки, специализира в Близкия изток.
Отговаря за студентите в Папския университет на Светия кръст в Рим.
