Емануел Енвенвен е роден в католическо семейство в Нигерия. На 12-годишна възраст постъпва в семинария, а години по-късно, "воден от пламенна ревност да служи на Бога и на човечеството", постъпва в Духовната семинария. След десетилетие на формиране той е ръкоположен за свещеник на 7 юли 2018 г.
-Израстването ми в католическо семейство и в католическа общност оказа голямо положително влияние върху вярата ми. Израснах, възприемайки католическите свещеници като проводници на надежда, заради ролята, която те играят в нашата общност.
Безкористността на тези свещеници, които посветиха живота си в служба на нуждаещите се и болните, беше голям източник на вдъхновение за мен. Желанието да донеса посланието на надеждата на хората в трудните им моменти се превърна в изгаряща ревност, която ме водеше към олтарите.
-Реакцията им беше положителна. Те ме увериха в подкрепата си и обещаха никога да не бъдат пречка за моя напредък и мисия. На тази подкрепа се радвам и до днес. Дължа им безкрайна благодарност и се моля за тях всеки ден.
-Католическата църква в Нигерия е останала майка, насочена към спасението на всички свои деца. Това е довело до много положителни резултати, както се вижда от помощта за Маса.
Този ангажимент към вярата се вижда и от броя на званията за свещенически и религиозен живот. Преди няколко години бяхме бенефициенти на мисионери, които дойдоха да ни евангелизират. Днес много нигерийци са станали мисионери в различни части на света.
-Католическата църква в Нигерия е изправена пред много предизвикателства, тъй като се стреми да изпълни своята духовна и социална мисия. Един от основните проблеми е несигурността. Насилието от страна на бунтовнически групировки, бандити и похитители, които нападат духовници, миряни и дори места за поклонение, прекъсва пастирските дейности и разпространява страх. Всъщност в някои части на страната Църквата се е превърнала в лесен път към мъченичеството.
-Бъдещето на Католическата църква в Нигерия има дълбоко значение не само за вярващите, но и за душата на самата нация. С младото си и жизнено население Църквата е способна да промени моралния облик на нацията. Нещо повече, с многото млади хора в семинариите и манастирите има голяма надежда за приемственост в бъдеще.
-Ученето в Рим е най-доброто нещо, което може да се случи на всеки католически свещеник. Освен богатите академични възможности, тук, в Roma историята и вярата се сливат. Високо ценя мултикултурния характер на Папския университет на Светия кръст, който ме запозна с различните култури по света. За мен това е един дълъг период на учене, отучване и повторно учене.
-Дарът на свещенството за мен е една от най-големите благословии, които съм получил от Бога. Смятам себе си за недостоен слуга, на когото е поверена най-голямата привилегия да служи на Божия народ.
Чувствам се привилегирован да празнувам Светата Евхаристия всеки ден и да бъда носител на Благата вест на Христос, която е послание на надежда. Не само съм щастлив, че съм свещеник, но съм удовлетворен и благодарен за привилегията да бъда свещеник.
-Аз съм студент по институционална социална комуникация. Това, че съм професионалист в областта на комуникациите, ми дава много инструменти за пастирската ми работа в днешния променящ се свят. Добрата комуникация допринася в голяма степен за успеха на мисионерската работа.
Обучението ми ми дава критичен поглед към заобикалящата ме действителност и ми дава възможност да предам послание, което носи надежда на хората, поверени на моите грижи. Знанията, придобити тук, ще бъдат предадени на други младежи, които се подготвят за свещеничество в Нигерия.
Оригиналното интервю е публикувано в Omnes