Jeus Jardin открива своето призвание в ЕвхаристияТой напуска кариерата си на медицинска сестра, за да последва Божията покана да стане свещеник.
Филипинският свещеник, който известно време се съпротивлява на Божия призив, разказва как най-накрая се е предал на гласа, който го е помолил да се посвети само на Него.
Бог пише направо върху криви линии и създава истински произведения на изкуството. Такъв е случаят с отец Джеус Джардин, филипински свещеник от архиепископията на Давао, който опознава Божията любов още в детството и юношеството си, въпреки че произхожда от непрактикуващо семейство, благодарение на важната роля на своята баба.
Когато вече е направил голямата крачка към това да стане свещеник и въпреки несъгласието на родителите си, скоро ще напусне семинарията. Учи за медицинска сестра и продължава да работи като университетски преподавател. Но онези писма, които Бог бе вложил в сърцето му, нямаше да бъдат изтрити, докато накрая не трябваше да се предаде пред доказателствата за пътя, който трябваше да следва.
Имал е добър живот и дори е получил лиценз за медицинска сестра в Съединените щати, но е знаел, че е призван за много по-висша мисия. Затова със смирение осем години по-късно поискал да постъпи отново в семинарията, за да бъде окончателно ръкоположен. свещеник през 2017 г. И той видя, че всичко е добре направено.
"Бог винаги има свой начин да изяви волята си чрез желанията на всяко сърце и това беше същото и за мен, защото чувствах, че Господ продължава да ме призовава към свещенството", обяснява той в това интервю.
Йеус признава, че сърцето му подсказва, че ако иска да бъде щастлив, трябва да се върне там, откъдето е дошъл, в случая в семинарията. В действителност животът му вървял добре, но нито парите, нито страхът, че ще загуби всичко, което е постигнал в професионален план, можели да преодолеят Божия призив. "Видях, че щастието не идва оттам, и сърцето ми го усети", добавя той.
Когато отново постъпва в семинарията, епископът му решава да го изпрати да учи в Международен семинар в Бидасоа и университета в Навара, благодарение на стипендия от фондация CARF, която му позволява да укрепи и затвърди свещеническото си призвание.
"Бях в Памплона в продължение на седем години, пет като семинарист в Бидасоа и две като свещеник. Памплона е моят втори дом. Като семинарист имах възпитатели, които наистина са Божии хора, които ме научиха не само с думите си, но и със собствения си живот какво е един свещеник", посочва убедено Жеус Жарден.
Годините, прекарани в Памплона, не само му дават солидна интелектуална формация, но и, като споменава конкретно Бидасоа, Наварския университет и, през втория си период в Испания, резиденцията "Кристо Рей" на улица "Падре Барасе" в Памплона, той уверява, че именно на тези места "ме научиха да бъда свещеник, приятел и човек и поради тази причина мога да кажа, че ме научиха на много".
Сега самият Жеус Жарден предава същия дух в семинарията на своята архиепископия, където показва на младежите големите предизвикателства, пред които са изправени свещениците днес. Според него това са най-добрите съвети, за да се изправят пред тях: "да се опитват да познават ограниченията си и да не ги надхвърлят; да ценят времето за молитва и духовно ръководство; и да се научат да почиват с Майката Божия и с Господ". Той също така подчертава значението на Светата литургия: "свещеникът намира своя основен смисъл на съществуване в ЕвхаристияТова е причината за неговото свещенство".
Пред кризата на званията, която изглежда измъчва Църквата в момента, отец Йеус е обнадежден и ни уверява, че "Господ винаги призовава, но за да чуеш гласа му, трябва да умееш да слушаш и да не се страхуваш от тишината, защото Господ призовава, но гласът му е неуловим".
Младежите, които вече са чули този призив, той приканва да не се страхуват да се отзоват. "В моя опит виждам как много се страхувах да оставя нещата, които имах: че ще печеля по-малко пари, че няма да мога да имам къща или кола. Но Господ е добър платец. Ние не сме призовани да имаме само материални блага. Призвани сме към трансцендентен живот, към живот в общение с Бога. Именно там се крие нашето щастие", допълва той.
Като най-запомнящ се момент като свещеник, той си спомня за един момент, в който е преживял много ясно Провидението, когато е трябвало да приложи на практика всичко, което е научил преди това. "В семинарията, в която сега съм иконом, се сблъскахме с епидемия от COVID с около 75 души заразени сред семинаристите и свещениците.
Тестът ми беше отрицателен, но заради заряда, който имах, реших да бъда с всички болни. Успяхме да живеем заедно, да оцелеем и наистина да изпитаме Божието провидение. Дните на карантина със семинаристите и свещениците се превърнаха в незабравими дни за мен", спомня си той.
Накрая този свещеник от Филипините би искал да благодари на благодетелите на фондация CARF, които са му направили толкова много добро, първо като семинарист, а след това и като свещеник: "Много ви благодаря на всички. Вашата подкрепа прави възможно семинаристите и свещениците като мен да получат необходимото обучение за задачата да бъдат пастори. Нека Бог ви се отплати".
