Те са безкористни актове на самоотверженост и щедрост, които правим за другите. Съществуват четиринадесет дела на милосърдието - седем телесни и седем духовни. Да наставляваш, да съветваш, да утешаваш, да утешаваш са духовни дела на милосърдието, както и да прощаваш и да търпиш с търпение. Сред телесните дела на милосърдието откриваме милостинята, която е едно от основните свидетелства за братска любов; тя е и практика на справедливост, която е угодна на Бога. Катехизис на Католическата църква, 2447
Папа Франциск обяви 2014 г. за Година на милосърдието и тук ще разгледаме делата на милосърдието, за които той препоръча да размишляваме и да извършваме през това време, но които не могат да бъдат забравени.
Всеки християнин трябва да има предвид тези дела като "начин да събудим съвестта си, която често е летаргична пред драмата на бедността, и да навлезем още по-дълбоко в сърцето на Евангелието, където бедните са привилегировани получатели на божественото милосърдие".
Църквата има мъдростта на добра майка, която знае от какво се нуждаят децата ѝ, за да растат здрави и силни, с тяло и дух. Чрез делата на милосърдието той ни приканва да преоткрием, че както тялото, така и душата на нашите ближни се нуждаят от грижи и че Бог поверява на всеки един от нас тази внимателна грижа..
. "Обектът на милосърдието е самият човешки живот в неговата цялост. Самият ни живот като "плът" е гладен и жаден, нуждае се от дрехи, подслон и посетители, както и от достойно погребение, което никой не може да си осигури (...). Самият ни живот като "дух" се нуждае от възпитание, поправяне, окуражаване, утешаване (...). Имаме нужда другите да ни съветват, да ни прощават, да ни търпят и да се молят за нас". Франциск, трето размишление по време на Юбилея на свещениците, 2VI-2016.
Практикуването на делата на милосърдието поражда благодат за този, който ги върши. Евангелието от Лука разказва за думите на Исус: "Давайте, и ще ви се даде". Така че с делата на милосърдието ние изпълняваме Божията воля, даваме нещо от себе си на другите и Господ ни обещава, че ще ни даде и това, от което се нуждаем.
От друга страна, извършването на дела на милосърдие е начин да компенсираме и да възстановим душата си за греховете, които вече сме простили в тайнството на изповедта. Чрез извършването на добри дела, каквито, разбира се, са делата на милосърдието. "Блажени милостивите, защото те ще получат милост". Мт.5, 7.
Освен това делата на милосърдието ни помагат да напредваме по пътя към рая, защото ни правят подобни на Исус, нашия модел, който ни учи какво трябва да бъде отношението ни към другите. В Евангелието от Матей намираме следните думи на Христос: "Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги развалят, и където крадци влизат и крадат; а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги развалят, и където крадци не влизат и не крадат. Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти".
Следвайки това учение на Господ, ние заменяме временните блага с вечни блага, които са истински ценни.
| 1 | Посещение на болни |
| 2 | Изхранване на гладните |
| 3 | Дайте питие на жадните. |
| 4 | Даване на подслон на поклонници. |
| 5 | Гол дресинг. |
| 6 | Посещения на затворници. |
| 7 | Погребване на мъртвите. |
"Човек, който не реагира на изпитания или несправедливост и не се стреми да ги облекчи, не е човек по мярката на любовта на Христовото сърце".
Папа Франциск
"Който има две дрешки, нека ги раздаде на тези, които нямат; и който има достатъчно за ядене, нека прави същото" (Лк 3:11). Тези две дела на милосърдие се допълват взаимно и се отнасят до помощта, която трябва да оказваме под формата на храна и други блага на онези, които са в най-голяма нужда.
В днешно време това не е често срещан случай, но може да се случи да приемем някого в дома си не от чисто приятелско или семейно гостоприемство, а поради някаква реална нужда.
Това дело на милосърдието е насочено към облекчаване на друга основна нужда: дрехите. В много случаи ни улесняват събиранията на дрехи, които се правят в енориите и други центрове. Когато става въпрос за подаряване на дрехи, е добре да помислим, че можем да подарим това, което ни е останало или вече не е полезно, но можем да подарим и това, което все още е полезно.
В посланието на Яков сме насърчени да бъдем щедри: "Ако някой брат или сестра са голи и лишени от ежедневна храна, и някой от вас им каже: "Идете си с мир, стоплете се или се нахранете", но не им дадете необходимото за тялото, каква полза от това?" Яков 2, 15-16.
В това време на глобална пандемия това дело на милосърдие придобива силно значение. Това е истинска грижа, както по отношение на физическите нужди, така и по отношение на поддържането на компанията им и молитва за болните и възрастните хора. Добър пример от Свещеното писание е притчата за добрия самарянин в Евангелието на Лука.
Тя се състои в посещаване на затворниците и оказване не само на материална, но и на духовна помощ, която им помага да се подобрят като хора, да поправят постъпките си, да се научат да вършат работа, която може да им бъде полезна, когато изтече срокът, определен от съдебната система. Днес свещениците и богопосветените жени са тези, които изпълняват тази много сложна солидарна задача. Трябва да се молим за свещениците, да ги придружаваме и подкрепяме в тази социална солидарна работа.
Отслужването на литургия за мъртвите и достойното им погребение изглеждат като излишна заповед, но това не е така. По време на война тя може да бъде много взискателна заповед. Защо е важно човешкото тяло да бъде достойно погребано? Защото човешкото тяло е било обиталище на Светия дух. Ние сме "храмове на Светия дух". 1 Кор. 6, 19.
| 1 | Преподаване на неуките. |
| 2 | Давайте добри съвети на тези, които се нуждаят от тях. |
| 3 | Поправете нарушителя. |
| 4 | Простете на онези, които ни обиждат. |
| 5 | Да утеши тъжните. |
| 6 | Да търпиш с търпение недостатъците на другите. |
| 7 | Молете се на Бога за живите и мъртвите. |
"Християнинът не може да се занимава само с личните си проблеми, защото трябва да живее с мисълта за универсалната Църква и да мисли за спасението на всички души".
Папа Франциск
"Онези, които учат на правда множеството, ще блестят като звезди до вечни векове". (Дан 12, 3б).
Това се отнася за преподаване на всякакви предмети, включително и на религиозни предмети. Това обучение може да бъде писмено или устно, чрез всякакви средства за комуникация или директно. Оказване на помощ и подкрепа на обучение Свещенството също е дело на духовна милост.
Един от даровете на Светия Дух е дарът на съвет. Затова всеки, който възнамерява да дава добри съвети, трябва преди всичко да е в хармония с Бога, защото не става въпрос за изказване на лично мнение, а за даване на добри съвети на онези, които се нуждаят от напътствия.
Братското поправяне е обяснено от самия Исус в Евангелието на Матей: "Ако брат ти съгреши, иди, поговори с него насаме и го укори. Ако те послуша, значи си спечелил брат си". (Мат. 18, 15-17).
За да поправим ближния си, трябва да го правим с кротост и смирение. Често това ще бъде трудно, но можем да си спомним какво казва апостол Яков в края на писмото си: "Който обърне грешника от лошия му път, ще спаси душата му от смърт и ще получи прошка за много грехове" (Яков 5:20).
Когато се молим с Господнята молитва, казваме: "Прости ни съгрешенията, както и ние прощаваме на ония, които ни съгрешават", а Исус Христос ни казва: "Ако вие простите съгрешенията на човеците, и небесният Отец ще ви прости. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, и Отец няма да прости на вас". (Мат. 6, 14-15).
Прошката е преодоляване на отмъщението и обидата. Това означава да се отнасяме любезно към този, който ни е обидил. Най-голямата прошка е тази на Христос на Кръста, който ни учи, че трябва да прощаваме всичко и винаги: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". (Лк 23:34).
Утеха за тъжния, за този, който страда от някаква лична трудност или се намира в момент, в който трябва да преодоляване на скръбта е още едно дело на духовна милост. Често тя се допълва от добри съвети, които помагат да се преодолеят ситуации на болка или тъга. Да придружаваме ближния си по всяко време, но най-вече в най-трудните моменти, означава да прилагаме на практика примера на Исус от Евангелието, който съчувства на болката на другите, когато я вижда.
Търпението пред грешките на другите е добродетел и дело на милосърдието. Когато носенето на тези недостатъци причинява повече вреда, отколкото полза, с голямо милосърдие и нежност трябва да се предупреди.
Свети Павел препоръчва да се молим за всички, без разлика, също и за управниците и хората на отговорни позиции. Молитва за свещенически и религиозни звания и намеренията на папата. Също така е важно да се молим за починалите, които са в Чистилищемолете се за тях и поискайте пленарна индулгенция така че душите им да бъдат свободни от греха.
Макар че със сигурност е уместно да вдъхнем живот на проектите, в които имаме възможност да подадем ръка, обичайният терен на милосърдието е ежедневна работа, ръководена от страстта да помогнем: какво още мога да направя? кого още мога да привлека? Всичко това е милосърдие в действие, без графици, без изчисления: "динамично милосърдие, не като преосмислено и определено съществително, нито като прилагателно, което украсява малко живота, а като глагол - да милосърдиш и да бъдеш милосърден". Франциск, първо размишление по време на Юбилея на свещениците, 2VI-2016.
Библиография:
