"Казвам се Симон Джон Нянда, четвъртокурсник по богословие в Университета на Навара, идвам от архиепископията на Мванза в Танзания, живея и получавам формацията си в Бидасоа.

Моето призвание има интересна история. Когато бях дете, баща ми беше много близък до политиката и беше много близък с най-влиятелния политик в моя район по онова време, така наречения бивол Самамба. Веднъж попитах баща ми защо не е поискал никакъв политически пост... и той ми каза, че това е така, защото не е учил много като дете, и настояваше, че трябва да уча усилено, за да стана голям политик.

Всъщност през целия си живот съм се интересувал от политика, в училище се справях доста добре, особено като защитавах някои от съучениците си, които се бореха за постове в училищетоһттр://.... Баща ми, като видя, че се справям доста добре в училище, реши да ме изпрати в католическо училище в епархията на Бунда, където учих четири години.

Но те даваха добро образование в църквата, затова баща ми ме беше изпратил там. Приятелите ми бяха деца на политици, защото птиците от един и същи вид летят заедно; мечтаехме в бъдеще да бъдем велики политици... колко се забавлявахме.

Баба ми беше кръстена от свещеник, когото хората наричаха добрия, сегашния епископ на епархия Мусома, епископ Мусонганзила. През 2006 г. бях на девет години. Майка ми заедно с баба ми и много други жени, докоснати от добрия енорийски свещеник, също бяха кръстени. На следващата година ние (децата) също поискахме да се кръстим и бяхме кръстени през 2007 г. заедно с по-малките ми братя и сестри и братовчедите ми. Баща ми не искаше да се кръсти, защото беше скандализиран от лошия пример на някои от нашите (протестантски) братя, които не работеха и се посвещаваха само на религията и по този начин водеха донякъде безсмислен живот.

Но фигурата на свещеника ми се стори изненадваща и ме накара да се запитам дали това може да е някой, който също прилича на мен. Попитах приятели и свещеници за това и те казаха "да". Така започнах да обмислям призванието си по-сериозно, малко по малко, като първо говорих с баща ми, който не го прие, защото не беше това, което очакваше от мен.

След това го обясних на енорийския си свещеник, после на директора по въпросите на званията в епархията и накрая на епископаһттр://.... Слава Богу, постъпих в семинарията и баща ми го прие с радост в онези дни.

Много съм благодарен на всички, които ни подкрепят по различни начини в призванието ни на свещеници, защото в тях и заедно с тях Бог се грижи за нас.... Каква радост е да служим на нашите братя и сестри, докато сме живи! Наградата в небето е огромна. Моля се за вас. Благодаря ви. ????????