"Роден съм в Гранада, Никарагуа, родителите ми не бяха практикуващи католици, но ходеха на литургия, тази, която ме наставляваше във вярата и имам прекрасни спомени от времето, когато бях дете, а тя вече беше на преклонна възраст, ме научи да се моля, но преди всичко да наричам Дева Мария своя майка, заради нея имам голяма любов към Пресветата Дева и молитвите, с които ме научи да се обръщам към нея, тя беше моята баба.

Когато бях още дете, станах олтарник в моята енория, която преди това се ръководеше от отците йезуити, и от тях се научих да обичам Пресветото сърце и да осъзнавам важността на духовното ръководство.

Когато започнах средното си образование през 2012 г., енорията на моята общност (енория Асунсион Халтева) се промени поради физическите затруднения на йезуитските свещеници, стана епархийска и първият епархийски свещеник, наречен о. Аугусто стана енорийски свещеник на епархията и първият епархийски свещеник, наречен о. Аугусто, стана енорийски свещеник на епархията и неговото доверие и приятелство ме мотивираха да последвам призива на Исус Христос, заради неговия пример, разположение и духовност, а също и когато вярващите се нуждаеха от помощ или съвет, имаха вниманието на внимателен свещеник и много други примери на други свещеници от моята епархия, като например сегашния ми енорийски свещеник, генералния викарий на епархията, Луис Валехос.

След това завърших средното си образование, а по-късно, благодарение на насърчението на моя енорийски свещеник и на собственото ми разпознаване, влязох в семинарията, където завърших първите си курсове по философия, които ми помогнаха да видя по-широка служба в общността, в семейството и в живота ми като християнин.

Тази нова възможност да бъда формиран в Международната семинария в Бидасоа и да уча в Университета на Навара представлява ново предизвикателство за мен, което ще ми помогне да служа по-добре на моята епархия с помощта на Бог и Мария, и аз благодаря на Бог и на дарителите за тази чудесна възможност в моето свещеническо формиране".