Това е името, което получих от родителите си по време на раждането и кръщението ми: Анхел Алберто Сепеда Перес, родителите ми са Анхел Атилио Сепеда и Адриана дел Кармен Перес де Сепеда, които са женени от 47 години, плод на което ни се родиха 4 деца (две жени и две момчета): Уенди Нирайда Сепеда Перес (47 г.), Анхел Атилио Сепеда Перес (45 г.), Джейди Нидет Сепеда Перес (43 г.) и накрая аз (36 г.), чието име вече описах в началото на този параграф. Роден съм в Сан Франциско, община Сан Франциско, щата Зулия във Венецуела, въпреки че детството и младостта си съм изживял в Касигуа ел Кубо, община Хесус Мария Семпрун, щата Зулия, където живеят родителите ми, тъй като именно в града те бяха изселени да работят като възпитатели.
Израснах в католически дом, където изживях щастливо детството си в малкия град Касигуа ел Кубо, където завърших детската градина и началното си образование в основното училище, където майка ми работеше като учителка. След това продължих средното си образование в учебно заведение, където баща ми работеше като учител по география и болярски стол. В края на обучението ми родителите ми дадоха възможност да продължа обучението си в университет в град Маракайбо, който е столица на щата Зулия.
От друга страна, както в детството, така и в юношеството си изпитвах нужда да помагам на хората, особено на тези, които се намират в особено положение.На 9-годишна възраст направих първото си причастие в енорията на Светата Троица в Касигуа ел Кубо, На 15-годишна възраст направих конфирмацията си под ръцете на монсеньор Рамиро Диас, който преди това беше енорийски свещеник на енорията и беше назначен за епископ на Апостолическия викариат на Мачикес, сега епархия на Мачикес. В детството и юношеството си винаги съм бил близо до мисионерските облати на Непорочната Дева Мария. В юношеството си служих в тази енория за кратко и като помощник-катехизатор, без да преставам да изпитвам голямо възхищение от свещениците и от голямата работа, която всеки от тях вършеше.
След това, през 2003 г., започнах обучението си в университета "Д-р Рафаел Белосо Чачин" с цел да получа диплома за инженер по електроника в областта на телекомуникациите. Rafael Belloso Chacín с цел получаване на диплома като инженер по електроника в областта на телекомуникациите споменавам, оставяйки някои паузи в процеса на обучението ми, защото чувствах, че нещо друго ми липсва, това не ме изпълваше напълно, в това прекъсване по време на обучението реших да работя известно време, но нещо все още липсваше в живота ми, след известно време реших да възобновя обучението си, за да го завърша през 2012 г., веднага започнах работа с правителството на щата Зулия в продължение на 4 години, което ми послужи за човешко и професионално израстване. През 2016 г. реших да напусна тази работа и да отида в Каракас, за да практикувам професията си и да продължа да израствам като човек, но същевременно започнах да се сближавам с църквата.
В този смисъл започнах да помагам на един свещеник от архиепископията на Каракас, който ме натовари с управлението на социалните мрежи на енория "Добрият пастир". По този повод се възползвах от възможността да се доверя на енорийския свещеник за моята загриженост за свещенството и той ми предложи да направя серия от упражнения, които биха могли да ме доведат до истинско разпознаване дали съм призван от Бога чрез свещеническото призвание. След като бях извършил цялото това разсъждение, отецът ми каза, че решението да кажа "Да" на Господ е мое: това беше труден момент за мен, но го изживях с голяма радост и реших да отговоря на призива, който Бог ми отправяше. Представих се на епископа на епархията Ел Вигия - Сан Карлос де Зулия, монсеньор Хуан де Диос Пеня Рохас, с писмата, предадени от свещеника на енорията, в която изпълнявах службата си, и от Центъра за професионално обучение на епархията в Каракас, като получих отговор няколко дни по-късно. Казаха ми обаче, че трябва да отида в семинарията на друга епархия, тъй като нашата няма собствена семинария и по тази причина епископът трябва да ни изпраща да учим в други епархии. Бях приет в семинарията "Свети Тома Аквински" в епархията Сан Кристобал и там завърших пропедевтика и философия през периода 2017-2021 г.
След това ми бе предложена възможността да уча богословие в Папския университет "Санта Кроче" - възможност, която приех с голяма радост и благодарност - където понастоящем съм в първия семестър на Богословския факултет: това е чудесна възможност за формиране на бъдещите пастири на Католическата църква да получат качествено образование, каквото предоставя университетът, и за мен е голяма радост, че мога да отговоря щедро на тази възможност, особено като се има предвид много трудната ситуация в моята страна, любимата ми Венецуела.
В момента Венецуела преживява социално-икономическа криза, причинена от правителството, което разруши образователната система, икономическата система, производствената система, както и петролната индустрия, основния източник на доходи за нацията, и предизвика икономическа инфлация, която доведе голяма част от венецуелските семейства до пълна бедност, като направи невъзможно младите хора да изберат да учат професия - тъй като повечето държавни университети са разрушени - а достъпът до частно образование е невъзможен за семействата с ограничени средства.
Освен това тоталитаризмът се изразява в това, че правителството контролира цялата съдебна, избирателна и изпълнителна система. В този смисъл няма друго правосъдие освен това, което правителството иска да приложи. От друга страна, съществува и голямо разделение в опозиционните политически партии, което от своя страна не позволява да се изготви стратегия, която да даде възможност за отговор на националните проблеми.
Още повече се чувствам щастливо благодарен на Бога за това, че ме призова да Го следвам, призив, на който винаги ще отговарям с голяма радост, за да служа на Църквата в моята страна, която страда толкова много. И съм особено благодарен на благодетелите на CARF, Фондация Centro Academico Romano, които ми дават възможност да уча в такъв прочут университет на Светия кръст.
